Пред назначаването на Иван Гешев за главен прокурор стоеше само президентският указ на Румен Радев. Въпреки че държавният глава не можеше да върне на ВСС избора за втори път, в Конституцията няма изрично споменат срок, в който да подпише указа си. Нямаше и пречка да сезира Конституционния съд заради факта, че съдебните кадровици не се съобразиха с волята му и просто прегласуваха единствения кандидат. Но той не го направи. Въпросът е – „страхува“ ли някой Радев да назначи веднага Гешев за наследник на Сотир Цацаров?
От прокуратурата, съдебния съвет и правителството вкупом призоваха президента да изпълни по-бързо задължението си и да се приключва с тая мъка. Процедурата междувременно бе застъпена от друг конкурс, изглеждащ предварително решен – за председател на КПКОНПИ, в който очакван фаворит се оказа все още действащият главен прокурор Сотир Цацаров.
Наред с призива на правосъдния министър Данаил Кирилов за „добросъвестно“ поведение от страна на Радев и коментарите на самия Гешев, че е убеден, че каквото и да направи, президентът „ще спази Конституцията“, протестиращите срещу избора му искат нещо друго. Държавният глава да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на хипотезата в основния закон при отказ на президента да назначи главния прокурор. Дали ВСС можеше директно да прегласува единствения номиниран или трябва да повтори процедурата отново, давайки възможност за издигане на още кандидати?
Логиката на протестиращите от „Правосъдие за всеки“ и „БОЕЦ“ е че ако това не бъде направено, ролята на президентската институция в случая се свежда до своеобразен нотариат, в който решението на ВСС просто се заверява. Самият Радев досега не е коментирал ситуацията, но аргументира връщането на първоначалния избор на Гешев обратно във ВСС именно с настояване за „истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата“.
Макар че членове на Конституционния съд вече коментираха неофициално, че при евентуално питане от президента, са готови да се произнесат веднага в полза на вече направения от съдебния съвет избор, този развой щеше да даде храна за още съмнения за задкулисно предрешеното назначение.
Вероятно и по тази причина прокуратурата предварително се постара да покаже на държавния глава, че би могла да му създаде проблеми. Навръх 9 септември държавното обвинение предприе десетина разпита, прераснали в дело за шпионаж срещу председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов.
Разследващите изобщо не скриха, че основна роля в предполагаемото престъпление против републиката има пенсионираният генерал от КГБ Леонид Решетников, но когото публично е приписвано и влияние за издигането на Радев за кандидат-президент от БСП. Самият държавен глава определени подобна хипотеза като абсурдна и нелепа, но е факт, че при връщането на първоначалния избор на Гешев можеше да заеме по-твърда позиция и да поиска произнасяне на КС по процедурата преди да подпише указа си. Евентуалното му забавяне хипотетично щеше да разбърка и плановете на управляващите за прехвърлянето на Цацаров от прокуратурата в КПКОНПИ.
Кой обаче има интерес от безпроблемната смяна на досегашния главен прокурор с неговия заместник, която би осигурила гаранция, че държавното обвинение ще продължи да се движи в досегашната си посока? Очевидно едни от най-заинтересованите от този развой са управляващите от ГЕРБ и “имитиращият продукт” опозиция от ДПС. Първите вече втори мандат се радват на тотален прокурорски комфорт (след активизирането на Цацаров през 2013 г., което не доведе до нито една присъда за висш представител на ГЕРБ). А ситуацията при вторите може да бъде описана само с едно име – Делян Славчев Пеевски.
Макар то да се появяваше от всевъзможни места през изминалите 7 години, в които Цацаров ръководеше държавното обвинение, то нито веднъж не намери за необходимо да го разследва. Вместо това загуби известното тефтерче на Филип Златанов, в което инициалите „ДП“ бяха подправени на „10“. Пропусна кредитите на Пеевски и майка му Ирена Кръствеа, с които финансираха възхода на медийната си империя. Не чу и нито едно от изявленията на банкера в изгнание Цветан Василев, който нееднократно обясни, че фалиралата КТБ е обслужвала целия бизнес на „корпулетния политик“.
Последно Василев обяви от Белград, че отбелязванията „ДП“ и „ДП1“ в редица доказателства по делото за източването на търговската банка са свързани съответно с бизнес задълженията на Пеевски и с неговите лични. По всичко личи, че с бързото назначаване на Гешев за главен прокурор се търси и бърза гаранция, че промени в поведението на прокуратурата по тази тема няма да има.
Автор: Филчо Сотиров Гешев, Прас - Прес
