Пролет. Казват, че една птичка пролет не прави, но вярна на името си Мая Манолова грижливо свива сама политическото си гнездо още от миналия декември. На ранен етап имаше любовно чуруликане с кукувците на Слави, но те май отлетяха, а предложения да снесат получиха всички, на които настоящата власт притиска яйцата. Кой какво снесе в крайна сметка, все още е неясно, финансирането продължава да е скрито под оперението. Опитните наблюдатели на прелетната фауна са единодушни, че със сигурност нещо се мъти. Тепърва ще видим що за птици ще се излюпят от там. Съвсем в пролетния дух конструкцията на Мая се нарича „Изправи се БГ“, но разлистването и цъфтежът може да закъснеят. Имаме усещането, че проектът е възпят от Тоника в парчето „Очакване за пролет“. „И полека (да) ме поведе, / ей така, без да знам накъде / или пролетен огън поне / в мене да запали“. Не сме сигурни пролетният огън дали топли или основно дими.
Лято. Васил Божков усети жегата зад ъгъла още преди да стане съвсем напечено. Не дочака началото на туристическия сезон и отпътува, което естествено го сближи със сънародниците му. В странство ние винаги се сплотяваме и преоткриваме. „Българско Лято“ обаче е странно име за политически проект. Особено лято 2020 - или е твърде горещо, или вали, а не се знае и дали гласоподавателите не са си взели почивка. Безспорно това е летният хит. Напомня ни онова позабравено парче на Тоника с лятото, обявено за международно издирване. „Къде си лято“ се наричаше, но ние вече знаем къде е и тихо припяваме: „Връщай се при нас, мило наше лято. Огън върху пясъка да накладем“. Ние обичаме кладите, нали така? Уви, сезонът е надценен дори в песните на Диомов. Храним твърде големи надежди към лятото, то и за ковида главно на него разчитахме, пък не проработи. Божков трябва да е наясно, че сега всички сме готови за свирня, но когато сняг забръска, изискванията ни рязко ще се променят.
Есен. Имаше ли такъв сезон в тая държава, нямаше ли? При Слави нещата малко попрезряха, то си стана вече ракиено време. Дано не е закъсняла твърде много беритбата на плодове от цялото това лениво политическо градинарство, тръгнало още от Гергьовден. Всъщност Тоника имат лаф и за това. Пеят „лято, дълго като есен“. Но Дългия знае достатъчно собствени песни, за да разчита на други. Повечето не са особено нови, уви. Любопитно би било сътрудничеството с останалите сезонни проекти. Споменахме, че Мая предложи полога си за кукувичи яйца, но това предложение остана висящо. „Пролет пукна, пролет пукна, ние не“. В същото време отношения с Божков са повече в графата „на кукуво лято“. Очевидно е, енергията на Слави започва своя листопад. Но това може да се окаже достатъчно дълго. А и да не забравяме, че една от характеристиките на есента е Циганското Лято. Българска душа, можеш ли разбра...
Зима. Взима, но и дава! Такъв е и Цветан Цветанов, тази добре позната ни къснозрейка. Въпреки цветното си име, сега идва изцяло в бяло. И досущ като снега – ще ни изненада, сигурни сме. После ще стане добре познатата киша, нали не се съмнявате. Студено му беше станало в ГЕРБ, бяха го замразили, но ако се движиш, се стопляш. Движението е живот. Леката атлетика е Царицата на спортовете. А и той нали се сдоби овреме с уютен подслон. Май ние сме тия, които проспаха движенията на Цветанов. Изглежда загрял и във форма. Като доскорошния си приятел Борисов. Но за разлика от него май се покрива по-добре, за да не изстине в Политическата зима, както е казал колегата Ботев. Твърде много лед има тук, за да намесим Тоника. По-удачно ни се струва да потърсим вдъхновение в песен на Веско Маринов. „Този сняг е съвсем нов, / няма спомени за преди, / но ме връща към теб любов, / към деня, в който тръгна ти.“ Забелязахте ли, че брадата на Цветанов е побеляла? Значи ли това, че ще ни донесе подаръци някакви? Така де, само на послушните.
Автор: Драго Симеонов, Прас Прес
