В петък попаднах по погрешна на „Да се лъжем очи в очи“ и бях много впечатлен от изказването на министъра на туризма Ангелкова. Говори ясно и просто, даже много просто. Почти никъде не се запъна, за което огромен принос имаше и много френдли обстановката, която водещата създаде. Но така е при Цветанка. И при някои други колеги е така. Снощи, например, Бойко Василев спонтанно възкликна: „Е защо пък точно аз да я разкрия тази истина?“… Както и да е. За друго ми е думата.
Направиха ми много добро впечатление метаните, които Ангелкова направи на премиера Борисов и сочения за втори човек в правителството Горанов. Ето накратко:
„Искам да припомня от март миналата година по време на Българо-руския туристически форум премиерА пое ангажимент за подкрепа на българския туризъм чрез създаване на механизъм, който да стимулира организирания туризъм в страната и искам да му благодаря за цялата подкрепа, както на него, така и на министър Горанов, и на колегите, защото днеска обявихме механизма за насърчаване на организирания туризъм, летния, от май до октомври. 15 млн. лв. е бюджетА на този механизъм…“
„…Отново благодаря и на премиера и на министър Горанов, затова, защото наистина ще даде огромна глътка въздух на всички които работят в сектора и показва изключително основното отношение към сектор туризъм и подкрепата за развитието на този отрасъл от правителството…“ (демек от Бойко).
Не се учудвайте, че Ангелкова ми е направила добро впечатление. Някой беше казал, че „глупаците се учат от своите грешки, а мъдрите - от грешките на другите“. В този смисъл Ангелкова е мъдра. Поне по мъдра от много други, които изпаднаха от вагона с оркестъра.
Помня едно заседание на МС от 23 декември през далечната 2009 г., Бойко таман беше възлязъл, а министрите му още не бяха осъзнали с какво си имат работа. Министрите обсъждаха и откриването на КПП Златоград - Ксанти.
Министър Плевнелиев: „Това е исторически момент. Специално искам да благодаря на МВнР, на МВР, на МРРБ, които успяха да приоритизират този изключително важен ГКПП за целия регион. Разбира се, и президентът помогна изключително много...”
Бойко Борисов: „Прави лошо впечатление, че не ме хвалите мен!? (Напомня си заслугите – 4 пъти подканял Папандреу и накрая на византиеца му станало неудобно и кандисал.) Така че ще ви моля, първо да ме похвалвате мен и тогава да подреждате който и да било! Не бих допуснал изобщо да се коментира огромната ми заслуга. Не случайно направих тази изключително уместна забележка на министър Плевнелиев…”
Тоя Плевналиев е пътник, ако не направи бърза корекция в поведението си!“
Е, той направи, но кел файда. Както и оная палаперда Цветанов. Когато хвалеше Борисов го правеше с лимон в устата. И си въобразява, че може да оспорва господството Му! Къде си тръгнал, бе алоу?! Е, стигна. И много други, които не се научиха навреме да държат ибрика, да го темперират правилно… А Ангелкова си взе бележка от чуждите грешки и премина в постоянното присъствие.
Като наблюдавам засилващата се симптоматика на отклоняващото се от нормите поведение на премиера, много скоро изказването на благодарност няма да е достатъчно. Целуването на ръка постепенно ще го измести. Но скоро и то няма да е достатъчно и ще се премине към проскинеза – просване по лице пред Величието, ако може да се каже, че човек в такава неприлична поза има лице... Е, казвал съм ви го това и друг път. И идва време да се убедите колко прав съм бил. Макар да не ми се искаше да е чак толкова.
Обърнахте ли внимание оня ден, като се бяха събрали в МС извънредно да обсъждат кризата в Перник. Поведението на премиера показа, че той преминава в нова фаза. Вече не се чува какво говори. И не трябва, той снизхожда, другите трябва да чуват! За малко да издави изстрадалите перничани. Каза, че ще им пускаме от софийската мрежа по 300 хил. литра в секунда. И един пътник, май беше Нанков, който не си взе бележка от първото предупреждение, си позволи да го поправи, че са 300 л., а не 300 хил. Всички го чуха, лично връщах записа три пъти, казва 300 хил. Но какво направи Борисов? Отсече като един истински властелин: "Не сте ме чули! 300 литра в секунда казах! Чувайте добре! Не чуват!"
И настана едно лепкаво и гузно мълчание…
Както беше избързал да каже Некрасов, „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“
Автор: Тони Филипов, д-р, Прас Прес
