Защо у нас голяма част от политически партии и проекти с националистически уклон водят началото си от Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов, кореспондент на "Дневник" във Варна.
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
"Трите "В"-та, както станаха известни през последните седмици – "Воля", "Възраждане" и "Величие" – съвсем не очертават цялата тенденция. Това с последните три, които са много медиафонични, но тенденцията започва много по-рано със Жорж Ганчев в ранните 90 години на миналия век, когато Варна изведнъж се оказа в безтегловност на фона на няколко смени на кметове в първите години след 1989. Дори и по времето на тоталитарното управление на страната Варна имаше самочувствието на морска столица на България, защото през лятото България тогава се управляваше от Варна и заради резиденциите там, и заради голямата индустрия във Варна.
Изведнъж, след 1989 година, градът започна бавно да пропада и първият сигнал, че се случва нещо, беше именно Жорж Ганчев, който влезе в парламента именно от Варна като лидер на партията си "Български бизнес блок". Тогава никой не забеляза нищо, но след 2000 година, когато на кметския стол седна Кирил Йорданов – един човек без партийна принадлежност, малко "ляв", но се оказа доста "ляв" и проруски настроен. Той управлява Варна в продължение на три мандата и един четвърти, който не довърши, защото беше изгонен от Общината с камъни. Изгониха го, защото беше струпана от недоволни граждани една грамада с камъни под прозорците му. Управлението му доведе Варна до ръба на пълния провал. Фактически, изгониха го ГЕРБ, Бойко Борисов го номинира за четвърти мандат, защото трябваше да бъде сигурен, че изборите във Варна ще бъдат спечелени, след което ГЕРБ бързо разчистиха терена – първо в Общинския съвет, а после изхвърлиха и Кирил Йорданов. Това се случи в хода на най-големите протести във Варна след 1980 година, така наречените "Януарски протести" през 2013 година.
Още: Съдийка шофира пияна и буйства след задържането
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Мандатът му довърши Иван Портних, който остана на този пост още два мандата и половина. Та при едни четири мандата на един кмет и после още два мандата и половина на друг кмет толкова дълго време управление на само двама души създаде условия градът да пропада повече от две десетилетия. Варна беше един от трите двигателя на България и беше изключен в продължение на 20-25 години. Така Варна загуби развитието си."
Кой има полза от "изключването" на Варна
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
"Полза никой нямаше. Това беше самозабравяне, защото икономиката на града беше монополизирана от единствената оцеляла трибуквена групировка в България ТИМ. От друга страна, беше монополизиран политически градът, като беше разрушена всякаква опозиция и беше оставена една безгръбначна власт, която беше трудно да се определи вляво, вдясно или в центъра се позиционира. Хората, които я упражняваха, останаха твърде дълго на местата си и си мислеха, че политическите им животи са поне девет."
Възходът на национализма
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Още: Отцепниците от "Възраждане" създадоха нова партия
"Национализмът изживява възход в момента, в който бизнесът и гражданите загубят представителността си в хората, които ги управляват. Освен това, национализмът възхожда тогава, когато институциите са разрушени и гражданите са загубили напълно доверието си в тях. Трето, когато гражданите изгубят собствената си перспектива, т.е. не са способни да изпълняват собствените си житейски планове – да градят проекти и да ги осъществяват, защото нещата не зависят от тях. Гражданите остават с усещането, че някой друг реди живота им. Това се случи във Варна в продължение на 25 години."
"Евроатлантическото" управление на Борисов и Иван Портних
"Това, че управлението на Борисов и Портних е евроатлантическо, не е вярно. Във Варна се намираше едно от двете генерални консулства на Руската федерация в България. Това генерално консулство разполагаше с огромен щат от служители. Излишно е да уточняваме, че съществувайки от 70-те години на минали век, това руско консулство разполагаше и с огромна агентурна мрежа във Варна.
Г-н Портних колкото и да беше от политическа партия, която претендира, че е евроатлантическа, до 2011 година беше руски гражданин. Той стана български граждани в една твърде бърза процедура. Освен това, до края на мандата си, а и до този момент, г-н Портних не е показал документ, с който да удостоверява, че ставайки български гражданин, се е отказал от руското си гражданство. И нищо от това не е случайно и не бива да бъде пренебрегнато, защото в продължение на години Иван Портних организираше във Варна срещи на Асоциацията на българските общини, побратимени с руски общини. Това бяха едни големи срещи с тюбетейки и рубашки, на които домакин беше Портних. А именно мрежата от побратимени градове беше един от каналите за провеждане на руската подмолна политика в България и упражняване на руското влияние у нас.
Още: Бивш лидер на БСП вижда голяма конкуренция за Столетницата от "Възраждане"
Това е едното. Второто е, че Иван Портних по никакъв начин не направи така, че Варна да усети евроатлантизма на партията, към която принадлежи. През Варна минаха стотици милиони левове, които потънаха като в черни дупки. Градът не усети никаква полза от това, че Портних беше на власт и беше близък до Бойко Борисов и се возеше в джипката му, че във Варна се изляха 220 милиона за един булевард, чийто километър струваше повече отколкото километър от магистрала "Хемус". Кой вече си спомня, че Варна плати целево отпуснати пари от кабинета Борисов през бюджета на Варна 43 милиона лева, за да се купи една дупка в центъра на града, която е открит паркинг под три декара, уж с цел да бъде решен проблемът с недовършен строеж в центъра на града. Всъщност, за да бъдат платени тези 43 милиона на Георги Гергов, който трябваше да изпълнява някакви задачи на Бойко Борисов. Да не забравяме и замърсяването на Варненското езеро, което беше едно проявление на злоупотребата с европейски средства, за които по-късно се оказа, че Портних е знаел много добре, че европейският проект не е изпълнен както трябва и по тази причина беше замърсено Варненското езеро.
Всичко това, насложено едно върху друго, цялата тази безпомощност на обществото да се справи с всичко, което му се случва, доведе до "раждането", първо, на Веселин Марешки, после – на "Възраждане", и сега на "Величие". Защото кметовете на Варна през последните десетилетия бяха избирани с изключително ниска избирателна активност, едва достигаща 30%. В същото време 90% от гласовете бяха подавани в ромските махали на града. Още една причина за усещане за безпомощност на гражданите, които посегнаха към националистически партии."
Какво продават "Величие"?
"Те продават захаросаното минало, към което всеки, който не вижда перспектива в бъдещето си, тича, за да черпи някаква сила оттам. Неслучайно в дъното и основата на този проект стои "Дисниленд Исторически парк". Това е едно място, в което цялата ни история е представена като занималня, като игра, като красив парк с лодки, в който можеш да с е повозиш между Второто и Третото българско царство, да стигнеш до прабългарски селища и т.н. Всичко това създава усещането за реалност на онзи захаросан национализъм, декоративен национализъм, от който няма никакъв смисъл и който има роля единствено да създава самочувствие у онези, които вече нямат никакво самочувствие, защото животът им не се случва по начин, по който те са искали."
Още: Ако искайте си продайте и бельо с марката "Костя Копейкин"
"Усмихнати млади хора" насред "Захаросания национализъм"
"Той не върши никаква работа. Национализмът в положителния си смисъл би трябвало да мобилизира хората за работа в името на собственото им бъдеще. Т.е. той трябва да се подхранва от гордостта на битието ни и да дава воля да вървят напред. В България не се случва нито едно то тези неща.
В селищата на "Величие" има наистина някакви млади хора, наречени "усмихнати", но аз не виждам нищо положително в това да създаваш кибуци в страна като България с весели и щастливи хора, избягали от действителността.
Де факто тези хора са обречени като аутсайдери, те и децата им, които живеят изолирани, извън обществото само и само защото не могат да се преборят с живота си в условията на това общество. Ако "Величие" искат да направят цялата държава по този модел, то тя би заприличала на онези плакати от комунистическото ни минало на жени със забрадки, мускулести мъже по потници, които държат в ръцете си знаме и гордо, и усмихнато вървят напред. В това обаче нямаше нито грам истина всъщност.
Още: Защо "Възраждане" е откровена неонацистка заплаха?
Фактът, че ще извадиш хората от действителността им, че ще започнеш да ги заблуждаваш, ту, че трябва да се излезе от НАТО и ЕС, ту че изобщо нямаш намерение да го правиш, че ще започнеш да им продаваш акции извън правилата за продажба на ценни книжа в България, че ще ги принуждаваш да вземат от твое име заеми и да ги внасят в твоята каса или тази на собствените ти компании, аз в това не виждам нищо положително. Така могат да се създадат някаква група усмихнати и безсмислено развеселени хора, които не могат да градят бъдещето на цялата страна."
Резервната скамейка на "Величие"
"Не зная колко е дълга тяхната, но друга скамейка ми е по-важна. В България подобни партии като "Величие" се появяват през период от около две години. Когато се износи първата, веднага след нея се появява нова. Така беше с Волен Сидеров. Говорейки за онова руско консулство във Варна и за неговата агентурна мрежа, която то беше създало в града, аз имам следното наблюдение. Когато "Атака" започна да губи височина, веднага на хоризонта се появи Марешки, когато стана ясно, че той е несъстоятелен, тогава се появи "Възраждане", която трябваше да отговаря на условията на партия, която трябваше да свърши работата на пропутинското лоби в България. Когато се установи "Възраждане" в НС, дойде ред да влезе още някой, който да допълни този комплект, което се падна на "Величие". Те вероятно влязоха погрешка сега, тъй като тях ги избута единствено ниската избирателна активност."
Доверието на гражданите към националистически проекти
"Обяснявам си го с това, че паметта на популизма е твърде къса. Както хората, които упражняват популистка политика имат къс политически хоризонт и те го знаят много добре, така и гражданите, които се поддават на популистки внушения, имат много къса памет. Те са склонни да дават всичките си надежди на някой, който им обещава, че ще сбъдне живота им по някакъв по-хубав начин и в момента, в който този човек се провали, гражданите го забравят и са готови да се отворят към следващия, който им обещава същото. Това е механизмът, по който действа популизмът."
Господин Борисов, защо не контролирате своите кметове?
"Борисов веднага има отговор, както винаги. Той контролираше привидно както Кирил Йорданов, така и Портних. Всъщност, Портних не е направил нищо различно от това, което Борисов е искал, за да бъде контролиран от него. Напротив, Портних беше изключително услужлив към всички желания на Борисов. Вероятно има и други фактори, които са оказват важни. Цялата организация на ГЕРБ във Варна беше овладяна от Цветан Цветанов. България се делеше на общини на Цветанов и на Борисов, та варненската общинска организация на ГЕРБ беше организация на Цветанов. По тази причина вероятно Борисов недолюбваше варненската си организация и за него беше важно да има кмет като Портних, който безпрекословно да изпълнява всички негови желания и да превърне Варна в пощенска кутия и черна банкова сметка, през която да се разплаща с хората, с които има да се разплаща. Например хора като Георги Гергов, на когото веднъж платихме 43 милиона за дупката в града, втори път сме на път да му подарим 20% от акциите на Варна в Пловдивския панаир."
Трябва ли медиите да обръщат внимание на националистическите партии?
"Не бива да остават в тишина тези партии, защото това нарушава демократичното право за информация на всеки и свободното получаване на информация в едно демократично общество. Само че големият проблем на българската журналистика е в критичността към такива формации. Тук не става въпрос дали да бъде давана думата на такива партии и хора, става въпрос тяхната поява да бъде подлагана на критичен анализ от страна на журналистите. Не може да се приемат отговорите, без после да не следва нищо повече. Защото това не е интервю, а монолог."
