Новият закон за Сметната палата, който предизвика куп обвинения в политически слугинаж, вече е приет на първо четене от парламента.
Съгласно нормата в Сметната палата се завръща принципа на колективност на органа. Тя ще се състои от 9 души - председател и 8 членове. Председателят и членовете се избират и освобождават от Народното събрание за срок от 7 години. Председателят не може да бъде преизбиран, решиха депутатите.
За председател и членове се избират лица, които имат висше икономическо или юридическо образование с образователно-квалификационна степен „магистър” и професионален опит в съответната област не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата; не са били членове на правителството, народни представители, ръководители на централен или местен орган през последните три години, предхождащи избора; не да осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишавани по съдебен ред от правото да заемат определена длъжност.
Точно формулировката "висше икономическо или юридическо образование" предизвика възраженията на сегашния председател на палатата Валери Симеонов. Той каза, че е недопустимо да се създава възможност органът да се управлява от лица без квалификация в съответната област. Същото е и за одиторите - отпада изискването за изпит при назначение, възмути се професорът.
Народното събрание избира председател на Сметната палата в срок до три месеца преди изтичането на мандата на действащия председател. В 14-дневен срок от избирането му, председателят прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. Народното събрание избира членовете на Сметната палата в 14-дневен срок от постъпване на предложението. Избраните председател и членове на Сметната палата встъпват в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицата, на чието място са избрани. Избраните председател и членове на Сметната палата освобождават заеманите от тях длъжности и прекратяват дейностите, които са несъвместими с тяхното правно положение, до деня на встъпването им в длъжност.
Председателят и членовете на Сметната палата продължават да изпълняват своите правомощия до встъпването в длъжност на техните приемници. Председателят и членовете не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.
Според мотивите, теоретично погледнато, при вземане на решения от колективен орган много по-трудно може да се оказва политическо или всякакво друго влияние и това е изключително демократична и обективна форма на организация и управление.
Законопроектът цели да възстанови статута на Сметната палата като разпоредител със самостоятелен бюджет - част от държавния бюджет.
В отрицателен вот на закона депутатът от ГЕРБ Павел Гуджеров заяви: „Имаме закон, който е един вид наказателна акция срещу един човек (бел. ред - професор Валери Симеонов), който 9 години поддържа добро професионално равнище на Сметната палата. Това е отменяне на професионалното начало в Сметната палата. Днес ще бъде Сметната палата, утре ще бъде съдът, вдругиден – прокуратурата”.
Депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, син на конституционния съдия Румен Ненков, добави: „Твърде елементарно се опитвате да заблудите, че искате от специализиран орган да го направите политически. Апелирам всички граждани да погледнат за какво става дума в закона. Проф. Димитров по никакъв начин не може да бъде свързан, че е кадър на ГЕРБ, и преди 2010 г. по никакъв начин не е бил обвързан с ГЕРБ. Предлагам отново да го предложите да бъде председател на Сметната палата – той е професионалист”.
Законопроектът за Сметната палата, внесен от Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков.
