Министърът на правосъдието Екатерина Захариева също смята, че по част от въпросите от референдума, иницииран от екипа на Слави Трифонов, който ще се проведе заедно с президентските избори, трябва да бъде питан Конституционният съд. Един от въпросите, по които се спори дали може да бъде обект на допитване до народа, е намаляването на половина на броя на народните представители.
"Не бива енергията на хората да се хаби напразно. Нека Конституционният съд да каже може ли по въпросите от компетентността на Велико народно събрание да се свика референдум. И това ще бъде честно към хората", каза Захариева, цитирана от БНР.
Това е мнението и на президента Росен Плевнелиев, който заяви, че ако депутатите не се организират да сезират Конституционния съд, то той може да направи това. Според държавния глава референдумите са опасно оръжие, което може да попадне в ръцете на популисти.
"Много е хубаво, че се инициират референдуми, но е много важно най-после да се изчисти веднъж завинаги въпросът кои въпроси могат да се подлагат на национално допитване. И е хубаво може би освен по конкретните въпроси да се иска по принцип тълкуване на нормата за референдумите, която е доста оскъдна", каза пък днес правосъдния министър.
Захариева коментира темата след края на извънредното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), посветено на промените в Закона за съдебната власт. Спор сред кадровиците предизвика предложението експертите към инспектората на Висшия съдебен съвет, които ще правят проверки за почтеност и интегритет на магистратите, да се назначават, само ако преминат детектор на лъжата. Срещу полиграфа се обяви главният прокурор Сотир Цацаров, първо защото експертите не трябвало да се третират като престъпници и второ, защото този метод бил крайно несигурен.
Дискусията по този въпрос ще продължи, обеща министър Захариева, и коментира друга спорна тема – трябва ли публичните личности, сред които и магистратите, да се проверяват по анонимни сигнали. Според нея както един подписан сигнал може да се окаже донос, така и анонимен може да се окаже верен.
"Може да има абсолютно неанонимен сигнал и той да бъде пълен донос. И това означава ли, че ние ще трябва да се сезираме, само защото е подписано с име, лицето съществува. Виждали сме десетки такива случаи в България, за съжаление. А може да има сигнал, който е анонимен, но да има много по-верни факти в него и много по-основателни. Тука не е въпросът дали е подписан, или не, а дали и какво пише в него", смята Екатерина Захариева.
На въпрос как обаче проверяваното лице по донос да търси правата си тя отговори: "Той ще търси правата си от органа, който е допуснал да се почва проверка по сигнал, на всичкото отгоре анонимен и който съдържа доноси. Много е важно, особено при анонимните сигнали, да се прави и да е ясна тази предварителна проверка какво съдържа. Ако не е ясна, по-добре да се откажем от тях".
