Колко са депутатите, които се избират с гласовете, подадени от българите в чужбина и ще решат ли именно те изхода от надпреварата на поредните парламентарни избори? Динко Драганов – участник в избори в чужбина като член на СИК, отговаря на този въпрос, като анализира данните от последните 4 предсрочни парламентарни избора, предава OffNews.bg.
За да се определи тежестта на гласовете, получени извън страната, той прилага методиката от Изборния кодекс, която се използва за разпределяне на мандатите между многомандатните изборни райони.
Според методиката се вземат предвид само действителните гласове, подадени за партии и коалиции, които са получили над 4% от всички действителни гласове. Общият брой на тези гласове, подадени в България и чужбина, се разделя на 240 (броя на мандатите) и така се получава т.нар. Квота на Хеър (брой гласове, които са необходими за избирането на един депутат). След това действителните гласове, подадени в страната, се разделят на квотата на Хеър и така се получават мандатите, произведени от гласовете в България. Вотът от чужбина също се разделят на квотата на Хеър и така разбираме колко мандата са произвели тези гласове.
Данните за последните 4 парламентарни избори показват, че тези гласове са произвели между 12 и 21 мандата, като най-силно влияние те са имали на изборите на 14 ноември 2021 година, когато имахме двоен вот – за президент и за парламент.
Преди 2021 г. влиянието на гласовете от чужбина е значително по-слабо – през 2017 г. тези гласове водят до 5 мандата; през 2013 г. и 2009 г. дават по 8 мандата. От това ясно се вижда, че значението на гласовете от чужбина видимо се увеличава. Това е така, защото броят на гласуващите в чужбина се запазва сравнително постоянен, докато активността в България намалява. На последните избори през 2022 г. с гласовете на българите в чужбина се произведоха 16,55 мандата (или закръглено 17 мандата), което е повече от броя на мандатите - 16, разпределени в най-големия МИР – София 23.
Сега мандатите, разпределени на 23 МИР София са 19, Варна има 16 мандата, Бургас - 14 и може да мислим, че виртуалният район “Чужбина” ще бъде трети или четвърти по брой на спечелените мандати. Поради отказа на поредица от парламенти да приемат правила за създаване на избирателен списък и фиксиране на брой мандати за отделен МИР “Извън страната”, имаме “плаващи гласове” в чужбина, които в крайна сметка изкривяват разпределянето на мандатите в многомандатните райони в страната и така още повече засилват недоверието в изборния процес. При прилагане на методиката за разпределяне на мандатите гласовете от чужбина на практика “се преливат” към МИР-овете в страната и така се получават аномалии, наблюдавани при предишни избори - в даден МИР мандат получава партия, която е получила само 300 гласа, докато партия, получила 5000 гласа в този район, остава без мандат.
Тепърва ще се види дали подобни аномалии ще се проявят и при сегашните избори. За да се определи как се разпределят мандатите, произведени с гласовете от чужбина, между партиите и коалициите, които са преминали 4-процентовата бариера, Динко Драганов отново прилага методиката от Изборния кодекс като взима като отправна точка резултатите от предишните вотове. Оттам става ясно, че може да се окаже, че именно гласовете от чужбина имат потенциала да преобърнат вота и да разместят както първите две сили, така и резултатите при по-малките формации.
