Начинът, по който някои български политици и интелектуалци, особено кандидатите за президент, говорят по темата за Северна Македония, изправени пред реалността, и начинът, по който отношенията охладняха миналия ноември, показва, че идва период, в който можем бързо да решим проблема. Това каза специалният пратеник на македонското правителство за преговорите с България Владо Бучковски, цитиран от БГНЕС.
Изявлението на българския президент Румен Радев, че София променя политиката си към РС Македония и вместо върху историческите въпроси, се фокусира върху човешките права, според него трябва да бъде оценено положително, защото досегашната практика показва, че затъването в исторически теми води до задънена улица, каза още Бучковски пред мкд.
Някои български политически лидери открито казват, че нещата при разрешаването на спора трябва да се променят коренно, а РС Македония трябва да се третира като страна, която България, борейки се за водеща позиция в региона, трябва безусловно да подкрепя, но и да се търсят причините за охлаждане на отношенията, кой е виновен за езика на омразата и как да се преодолее.
Според Бучковски сериозно влияние има и качеството на кандидатите за президент, които се отклоняват от стереотипите, виждани преди, а натискът от международната общност, пред който е изправена България, е очевиден.
„Главните кандидати за президент са изправени пред реалността, че България трябва да намери изход пред родната общественост, но в същото време да се тръгне от това, което е изключително важно за нас, да се премахнат всякакви дилеми при нас относно застрашаването на нашата идентичност чрез признаване в преговорната рамка на употребата на македонски език, което създава наистина сериозни пречки за затваряне на останалите пет точки, които бяха на масата. И накрая, дилемите, които сега са отворени в българското общество - за повдигнатите от България въпроси за правата на българите в Македония, за правата на тези, които се обявяват за македонци там, и за отворените, но нереализирани, неизпълнени присъди на Съда в "Страсбург", каза той.
По отношение на въпроса за правата на българите в страната и принципа на ненамеса във вътрешните работи, той смята, че „липсва прагматизъм как да се използва тази ситуация, за да се затвори въпросът за правата на онези български граждани, които искат да се обединят и в същото време не крият, че принадлежат към македонската етническа общност”.
На въпроса дали добавянето на проблема с правата на човека към съществуващите пет въпроса не означава допълнителна тежест за отношенията, Бучковски каза, че ако доминира само въпросът за общата история и ако се види как функционираха съвместната историческа комисия и комисията по въпросите на образованието, тогава очевидно е, че цялото усилие е обречено на провал. Въпреки това, добавя той, изявленията на македонските българи трябва да бъдат анализирани и със сериозно уважение към тяхното впечатление да се пробват конкретни решения на отворените въпроси, които предлагат, и ако не са реалистични да ги отречем или евентуално в някои случаи да предотвратят. Но искането на българската страна за промяна на конституцията и включването им в преамбюла, при тези обстоятелства е мисия невъзможна в Македония, наред всичко друго и поради необходимостта от мнозинство от две трети.
„Мисля, че ако някой изпрати сигнал, че сме готови да направим това, значи не е искрен в намеренията си да се намери решение. Трябва да се търсят други решения, но и това, което ни изпращат като забележка, трябва да се уважава. Трябва изключително професионално, независимо от политическата криза, в която изпаднахме, да проверим всички тези твърдения и въз основа на наши официални аргументирани отговори да продължим да изграждаме доверие. Мисля, че малко не стига, за да се направи обрат. Всички очаквахме това да се случи след изборите в България, но никой не пресметна, че можем да изпаднем в толкова дълбока политическа криза", каза Бучковски.
С подобна позиция излезе и Кирил Петков от Българската партия „Продължаваме промяната“, като предложи работни групи, които да заседават редовно, с участието на предприемачи, учени, културни дейци, а не само на историци, т.е. преговори, каквито не са се случвали досега".
Петков добави, че от Скопие ще поискат няколко неща, като защита на правата на българските граждани и българските малцинства, "но не чрез промяна на конституцията, защото ще стане трудно".
На въпрос дали срещите на македонските българи с политическото ръководство в София и изказванията на техни политици не означават намеса във вътрешните ни работи, Бучковски каза, че го разглежда по-скоро като част от предизборен маркетинг, а не като пряка намеса във вътрешните работи.
„Изграждайки доверие и приятелство, смятаме, че откриването на културни клубове, сдружения на македонските българи, е един от начините за по-лесно преодоляване на десетилетния проблем с правата на македонците в България. Те винаги се опитваха да упражняват правото на самоопределение, като зачитат своите конституционни решения. Мисля, че тук имахме сериозен шанс да намерим решения, които се надявам да са приемливи за широката общественост, защото сме чувствителни към всичко, което имаме като опит в зачитането на индивидуалните човешки права на българските граждани, които се идентифицират като македонци“, добавя той.
Но, казва Бучковски, трябва да сме наясно, че въпросите, наложени от сдруженията на македонските българи, имат отзвук в българското общество и от тази реалност не може да се избяга.
„Трябва да бъдем крайно внимателни с изявленията дали аргументите, които изтъкват, са лесно проверими и могат да бъдат опровергани или трябва да се види дали ще бъдат по-силни, ако поискаме подобно отношение от другата страна. Това изисква умения“, каза Бучковски и добави, че едно от решенията е да се спазват присъдите на съда в Страсбург.
Що се отнася до актуалната политическа ситуация в страната относно уреждането на спора с България, той обяснява, че има три варианта. Първият е да има статукво през декември (когато има минимален шанс за напредък), вторият вариант е да се даде мандат на някой друг да състави правителство без реален шанс да направи това, и третият е да има разпускане на парламента и техническо правителство като България през последните 7 месеца.
"И в трите варианта, ако имаме искрено намерение да намерим решение, трябва да продължим оттам, докъдето сме стигнали. Според мен отлагането на оставката на Заев увеличава шансовете да не бъде гласуван вота на недоверие към правителството и това със сигурност е свързано с натиска на международната общност, която настоява той и правителството му да направят още един опит през декември за вдигане на блокадата "от българска страна", каза Бучковски.
