Класическото напрежение в България е това между институциите, позиционирани на „Дондуков“ 1 и 2. Не повече от 100 метра жълт паваж делят Президентството и Министерски съвет от врата до врата, но и противопоставяне с исторически корени.
Още: Парламентът окончателно спря избирането на Сарафов, остават му 6 месеца на поста
Още: ИТН избира нов лидер и ново ръководство, сменя и устава си на национална конференция
Разделението на властите е част от правилата на институционалната игра - такава, каквато рядко се виждаше в последните години, за добро или за лошо. Разбира се, че двете институции имат съвсем различна роля и власт, като президентската се явява своеобразен коректив на изпълнителната.
Исторически погледнато подобно напрежение не е нещо ново. Такова се наблюдаваше още по оста Жельо Желев с Филип Димитров. Прословутата пресконференция на Желев, запомнена като "Боянски ливади" на практика стана причина правителството на Филип Димитров да поиска вот на доверие и да се самосвали.
Впоследствие противопоставяне имаше и между Петър Стоянов и Иван Костов. Това костваше следващ мандат и на двамата, а Петър Стоянов бе запомнен с репликата "Иване, кажи си, те ще те разберат".
Още: ДПС потвърди подкрепата си за кабинета Желязков, очакват се 126 гласа в пленарна зала
Още: Кирил Петков: Ще гласуваме против правителството на Росен Желязков
Георги Първанов също влезе в конфронтация с издигналата го БСП, която стигна до там, че той създаде собствена политическа партия (АБВ).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Андрей Райчев: Това е шесторна коалиция, вече имаме много повече от "санитарен кордон"
Още: На изпроводяк: Кабинетът Главчев одобри договора за ракетите "Javelin"
Първанов се опита отново да изиграе ролята на "баща на коалицията", т.е. да дърпа конците при съставянето и на следващото управление. Интересът на Станишев пък беше, това да не се случва.
Конфликт имаше и между издигнатият от ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев и лидера на партията Бойко Борисов. Опитът на Плевнелиев да критикува Борисов му костваше това, че не беше номиниран за втори мандат, а ГЕРБ пуснаха в надпреварата Цецка Цачева, която им донесе катастрофална загуба.
При Румен Радев и Бойко Борисов нещата ескалираха до големи висоти, тъй като и двамата загърбиха нормалния начин на политическо общуване в демокрацията и го обърнаха на лична игра и състезание с личен привкус.
Още: "Ще слушат и целуват каквото им се подаде": Реакциите за проектокабинета в социалните мрежи (СНИМКИ)
Стигна се до свалянето на доверието на държавния глава към правителството. Спомняме си вдигането на прословутия юмрук и призива "Мутри вън", които доведоха до сериозно засилване на протестите.
Президентът доста умело успя да отвлече вниманието от себе си и скандала с Прокуратурата. Факт е обаче, че след излизането от президентството и вдигнатия юмрук, Радев се превърна в символ на протестите, но не и в техен предводител.
В един момент в задочната личностна битка между Радев и Борисов се намеси вътрешният министър Бойко Рашков. На няколко пъти в публичното пространство той оправяше сериозни обвинения към ГЕРБ, които вече намират и практична основа след арестите на съпруга и сина на кметицата на Симеоновград, пробивът в системата за купуване на гласове и последните разкрития за строителството на автомагистрала Хемус.
Все повече граждани обаче изказват подозрения, че битката между Радев и Борисов е бутафорна в същността си. Причина за това са противоепидемичните мерки, които предприема служебното правителство и техните прилики с действията на правителството на Борисов.
Дали дербито между Радев и Борисов е на принципна основа, личностно его или бутафорен нюанс между интересите на големите, може да покаже само времето.
Анализ на Тодор Беленски
