"Президентските избори още не са насрочени, но вече се очертават някои уродливи опорни точки, които ще изпъкват през следващите седмици. По всичко личи – подготвя се остра, нечистоплътна и опасна за страната кампания. Най-опасната за последните три десетилетия.
Защото в нея започва да се размахва етническата карта.
В стремежа си да осуетят преизбирането на Радев противниците му правят нещо изключително опасно – опитват се да вкарат политическото противопоставяне в етнически рамки. Може би смятат, че сегашният президент ще спечели още на първия тур и единственият шанс да го спрат е като раздухат затихналата жар на възродителния процес. Знаят, че тази тема може да ни подпали чергата, да изплаши хората и евентуално да провали избора", пише журналистът и предприемач Васил Василев във Фейсбук.
"Да, темата за възродителния процес е болезнена. Но темата за турското робство и кланетата по-малко болезнена ли е? Трябва ли да мерим кога е било по-жестоко? Насилствената смяна на имената на турците по-грозна ли е от насилствената смяна на вярата на българите, позната като потурчване. Съдбата на тези, които напускат България през 1989 г. по-лека ли е от участта на тракийските бежанци, прогонени от земите си през 1913 г.?
Надявахме се, че насилието между българи и турци е отишло завинаги в историята и ако си спомняме за него, то е да предотвратим своевременно опитите за възраждането му. Но може би не всички мислят по този начин.
Повод за опасенията ни дава реакцията на близки до ДПС медии, обвиняващи Радев, че като задал на Карадайъ въпроса “ Коя е Вашата майка-родина”, той атакувал етническия мир. Това обидило всички мюсюлмани в България които приели атаката срещу лидера им като персонална атака срещу самите тях.
Нов елемент в кампанията е, че шефът на ДПС вече се представя и като лидер на мюсюлманите в България.
Неотдавна, по време на посещение в Турция, Карадайъ заяви : “Турция е нашата майка – родина“. После гафът бе замазан с обяснението за грешка в превода. Той бил казал не Vatan (Ватан), което значи родина, а Anavatan (Анаватан), което значело майка-родина. Може и да е така, грешки стават. Радев може би го е попитал, за да се коригира грешката. Въпросът не е в тълкуването, а към кого е лоялен един или друг представител на тези хора в определен момент – към България или към Турция. Понякога не може и към двете. Когато Доган предава на турското посолство списъка с българските разузнавачи, той на кого служи - на ватан или на анаватан. Когато Местан се крие в турското посолство, той какво прави - бяга от ватан при анаватан ли?
Историята ни е много сложна и цакането с тъмните петна в нея няма да донесе никому полза. Какво, за конюнктурни политически цели да се разделим - българите за Радев, турците - против. Така ли ? Архитектите на кампанията с етническата карта си дават сметка до какво може да доведе това противопоставяне. Може би това и търсят. Затова дълг на всички нас - Ивановци, Василовци, Йорданки, Мехмедовци, Айшета е да спрем, докато е рано, този гибелен тласък към етническо и религиозно противопоставяне. Нима не сме наясно, че има среди в Турция, който само чакат сгоден момент и претекст за намеса в България. А и други наши съседи се ослушват за благоприятни възможности. Кой ще ни защити – САЩ, след позора в Афганистан ли? Или Русия, чиято политика предполага най-добри отношения с Анкара?
Ние, заедно с българските турци трябва да спрем опасността още в началото. Ние сме се сраснали в една родина, в едно общество, свикнали сме да живеем заедно. Ние сме като пръстите на една ръка. Всеки има функция и мисия. Ако някой отреже единия пръст, ръката става саката. България не може да си позволи да осакатява.|
