"България е много важен съсед и винаги е била, България, обаче има различни оплаквания, смятайки, че се намира в периферията на външната граница на ЕС. Не намирам това за уместно поради една причина: България е съсед на Турция, а Турция е референтна страна, която е свързана с ред важни неща. Много от съвременните важни въпроси се въртят около Турция и България. Това поставя България в светлината на прожекторите, засилва ролята на България в международното поле. Бежанци, мигранти, сигурност, енергийни въпроси и какво ли още не.
Така отговори на въпроса: "Каква би могла да бъде ролята на България в турско-европейския диалог?" посланикът на Турция в България Сюлейман Гьокче в интервю за БНТ и допълни:
"България има уникална роля и позиция не само в ЕС, но и в международен мащаб. Ние виждаме това и се надявам и всички останали да го виждат. Не е нужно да се поставят етикети като „посредник“, защото нещата са много по-всеобхватни. Всичко това предоставя много възможности – политически и икономически. Правителството тук вижда това и работи в тази посока. Ние широко ценим и подкрепяме тези усилия. След около шест месеца ще поемете председателството на Европейския съюз. В тази международна конюнктура, пълна с различни събития – от промените в климата до ситуацията в Близкия Изток, икономически упадък и възстановяване, България се намира в уникално важна и забележима позиция. Това е възможност да бъдете видяни, чути и разбрани. Ние се надяваме, очакваме и вярваме, че България ще се възползва по най-добрия начин, не само от европейска гледна точка, но и по отношение на българо-турските отношения."
По повод годишнината от опита за военен преврат в Турция Гькоче заяви:
"Първо, това не беше военен преврат, а пуч. Той не беше с военен характер, а много по-всеобхватен, еклектичен. Беше замислен и изпълнен от организация, чието име вече знаем – ФЕТО – терористичната организация на Фетхуллах Гюлен. Тя има своите бюрократични и граждански измерения, както и компоненти в бизнес сектора. Това беше замислено като нещо мащабно, чиято цел беше да поеме контрола над Турция. 250 души загинаха, повечето цивилни.
Смятаме, че това беше терористична атака именно защото под прицел бяха цивилни лица. Хеликоптери избиваха безразборно хора, използваха се танкове. Това е важен аспект, защото бе наранена психиката на хората в страната, имаше усещане за надвиснала опасност в страната. Веднага след предотвратяването на атаката имаше публични милионни демонстрации срещу този антиконституционен акт. Всичко това е част от равносметката.", допълни още той.
Видяхме колко опасна може да бъде тази организация ФЕТО. Те имат сложни и странни идеи – до такава степен, че наричан Фехтуллах Гюлен месия и провеждат своята дейност в 150 страни, включително в България.
Бих искал да добавя още нещо – по инициатива на правителството, с одобрението на парламента в страната бе наложено извънредно положение. Започнаха широкомащабни разследвания с цел прочистване на държавата и обществените органи от тези хора, каза още посланикът.
Това, което Турция претърпя миналата година бе огромна травма. Не мисля, че която и да е друга страна би искала да изпита такава травма. Имахме извънредна ситуация и страданието на хората бе извънредно. Това предизвика една легитимна реакция от страна на държавата, която трябваше да се защити. Нека да го кажем просто – въвеждането на извънредно положение бе израз точно на това – всяка държава има правото да се защити.
Помните миналата година, когато милиони хора излязоха по улиците, за да подкрепят многопартийната демокрация. Какво се случи за тази една година: 150 хил. души бяха арестувани, някои от тях – държавни служители, защото обхватът на организацията ФЕТО бе голям. От тези 150 хил., една трета, все още задържани, 40 хиляди бяха освободени. Около 30 хил. държавни служители бяха възстановени на работа. Над 1000 различни институции бяха разследвани по подозрение за връзки с ФЕТО. Функциите на една трета от тях бе възстановена, но всичко това отнема време. Говорим за страна от 80 милиона души. В Турция има милиони държавни служители, само 3% от тях бяха задържани. Що се отнася до военния персонал – пропорцията беше почти същата. Естествено е хората след една година да искат да се завърнат към нормалния си живот, естествено е извънредното положение да приключи. Това е в съответствие в Европейската конвенция за човешките права и свободи и тук не става въпрос за отнемането им, а за известно ограничаване. Ние също искаме да се върнем, възможно най-скоро към нормалността. Най-важно е да се установи равновесие между публичния сектор и правата и свободите на хората. Смятам, че това ще отнеме време, макар и не много, но мога да уверя, че правя всичко възможно да се върнем към нормалността, допълни Гьокче.
На въпрос накъде вървят отношенията между Турция и Европейския съюз посланикът отговори:
„Аз съм предпазлив оптимист. Ако се позовавате на последното решение на Европейския парламент, което няма обвързваща сила, а по-скоро е съвет, човек може да изпадне в песимизъм. Но аз самият съм участвал в работата на тази институция, както в Брюксел, така и в Страсбург, и зная, че Европейският парламент е място, където се формулират и изказват различни мнения, много от които са много гъвкави. По-важен е Европейският съвет и разбира се – Европейската комисия.
През май турският президент Ердоган проведе срещи с господин Туск и господин Юнкер и те постигнаха договореност да работят в тясно сътрудничество през следващата година в добре дефинирани параметри, интензивен диалог, сътрудничество в конкретни сфери, срещи на високо равнище и т.н. Ние сме предпазливо оптимистични, но смятам, че за всички заинтересовани страни е важно да запазят вярата в конструктивния дух на отношенията. Но ако се върнем от събитията от 15 юли миналата година, вдъхновени от ФЕТО, ние се нуждаем от разбиране, подкрепа и солидарност от Европейския съюз по този въпрос. Поддържаме добри отношения с ЕС от десетилетия и във времена на трудност и страдания бихме искали тези приятели, партньори и съюзници да са наша страна в подкрепа на демокрацията и конституционния ред. Това е въпрос на принципи, но и на вяра в международните стандарти и ценности.
