"Няма никакво значение дали Мария Бакалова ще спечели Оскар тази вечер, или не. Това, което това момиче постигна, е нечуван успех и пробив. Преди това да се случи, бях сигурен, че български актьор няма никакъв шанс, някога, да бъде номиниран за Оскар, Бафта и всичките други признания и награди, които тя получи.
Още: Управителят на БНБ няма да подава оставка, ако стане служебен премиер
Още: Мирчев: Управляващите саботираха влизането на България в Еврозоната (ВИДЕО)
Но, ето - едно момиче от Бургас го направи, и то по най-зашеметителния начин. Държа се достойно, направи блестяща кампания, позиционира се добре в изключително трудния и жесток кинобизнес, поне за няколко години напред", пише аниматорът Тео Ушев в социалната мрежа Фейсбук (постът е от вчера).
"Това няма да се случи никога отново. Поне в близките 50-ина години. Няма да се случи не само защото граничи с чудото. А защото начинът по който публиката, обществото в България реагира на това нечувано постижение за български актьор, беше нездравословен. От махленските спорове, през патриотарските изхвърляния или неглижиране, до обикновената провинциална завист.
Не, в България няма как да има голямо, значимо световно изкуство (в частност кино) . Няма как да се случи филм като босненския "Quo Vadis, Aida", нито полския "Студена война", нито ливанския "Човекът, който продаде кожата си", нито македонския "Медена земя".
Още: Ето кой поема ръководството на БСП в парламента
Защото няма смели творци, които да забият пръст в стотиците кървящи рани на тази страна, и с риск да бъдат обругани, да разбият стигмите, лъжите и фалшивите идоли и митове.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Щях да поискам имунитета на много хора, ако бях главен прокурор (ВИДЕО)
Още: Лена Бориславова се отказа от имунитета си: Надявам се Сарафов да диша по-спокойно (ВИДЕО)
За това културата ни е обречена на сурогати, имитации, кич, и санирани соц-темели.
75 г., българското изкуство е задушено от страшното и неизличимо бездарие на страха.
Страх от силния на деня, от институциите, от общественото мнение, от хейтърите, от конюнктурата, от забраната, от пандемията, от глада. Страх, страх, страх. В българските театри се играе "страх", в кината се прожектира "страх", художниците рисуват "страх".
Още: Българската помощ за Украйна и новото правителство: Различни позиции на българските евродепутати
Още: Какво ще роди коалицията на гроздето и лисицата: Анализ на Николай Василев за кабинета "Желязков"
Страх и от изговарянето, честно и откровено - защо българската култура, въпреки наличието на индивидуални таланти, не успява да създава важни, вълнуващи, мащабни произведения.
Една нация е велика не с историята, миналото и легендите си.
А със съвремията си. С онези стотици хиляди величествени "сега", които се случват и в този момент на хиляди места по света, докато коментираме в захлас поредното махленско амбициозно политическо нищожество.
Няма я смелостта на група хора да се опълчат срещу задушаващата тиня на институциализираната и възпроизвеждаща се посредственост.
Няма кой да попита защо Морфов, Бакалова, Ралица Петрова, Санчо Финци и много други радикални артисти се оказаха забранени, обругавани и недолюбвани у дома.
Оскарите ще минат, във вторник никой няма да помни кой е спечелил, кой загубил, мнозина от спечелилите ще бъдат забравени. Това са нормалните процеси, в нормалната културна индустрия. В този нормален свят има моди, вълни, нови звезди. И много падащи такива. Това, което няма, са фосилизираните величия, и крепеното с десетилетия бездарие. Идваш, вършиш си работата, и си отиваш. Малцина са тези, които успяват да се задържат повече от 5-6 години.
Затова - едно голямо браво на Мария за куража и глътката надежда.
Тя вече успя в най-важната категория - категорията за достойно поведение. Там е категоричен победител!"
