Свободен човек или роб? Това е основният въпрос, който стои пред българите на прага на поредните предсрочни парламентарни избори тази неделя. Отговорът ще определи много повече от състава на поредното Народно събрание. Ще определи как искат да живеят хората в България. Ще останат ли младите тук? Какво избираме - да сме свободни хора в свободна държава или роби на неколцина, заседнали в миналото?
“Не е възможно да кажеш „не искам да гласувам“. Защото Аристотел е казал още, че не може да бъдеш човек извън обществото. Който не гласува, той е роб. Защото отказва да участва в решаването на съдбините на обществото”. Така социологът и общественик проф. Георги Фотев се обърна към публиката по време на събитието “Да събудим България” в неделя, което събра над 1000 симпатизанти на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в София Ивент Център и още десетки хиляди на живото излъчване онлайн.
Проф. Фотев беше категоричен, че със сълзливи тюхкания и вайкания 70% признават с героизъм, че не гласуват – „А това е отказ от себе си. Не се обръщам със съчувствие към тези 70% – никакво съчувствие, това е дълг! Щом си в обществото, носиш отговорност за него и за себе си“. Социологът отбеляза, че България се намира в исторически период, в който се води война: - „Виждаме в медиите срещу кого водят тотална война - срещу реформаторите тук, които искат да променят обществото. Без да имат аргументи“, каза той и допълни:
“Нямаше никаква грешка в управлението на Денков. Не можеше да има предварително написан договор, защото изобщо нямаше да има правителство. Защо не можеше да бъде коалиция, както критикуват глупави анализатори? Защото има две политически сили с несъизмерими различия. Едните бяха за край на корупцията, за това да защитаваме себе си като помагаме на Украйна. А другите - в момента, в който дойде въпросът за корупцията, свалиха това правителство.”
А кои са най-големите врагове на България? ”Тези, които искат да излезем от НАТО и ЕС”. Професорът разяснои и каква е причината за постоянните атаки срещу съпредседателите на ПП:
„Кирил Петков изгони 70 руски шпиони. Това не се прощава. Асен Василев нападат, защото са дремещи марксисти. Той иска трудът да се заплаща добре, ако държим да сме богата държава.”
“Питам студентите си – разказа професорът - Вие знаете ли в какво общество живеем? А те чакат да им кажа. И аз им казвам: Живеем в общество, в което милиционерската школа в Симеоново е нещо по-голямо и по-важно от Харвард." Затова ще гласувам за “Продължаваме Промяната – Демократична България”. Не просто гласувайте, гласувайте за тях!”
В каква държава живеем, коментира евродепутатът Христо Петров /Ицо Хазарта/: “Всеки знае израза: „Държавата - това съм аз“. Приписваме го на самозабравил се владетел отпреди няколко века, но забравяме, че засяга всеки от нас”. „За себе си съм си дал сметка колко често не правим връзка между нашите постъпки и това, което се случва около нас. Когато казваме: „Не на корупцията“, обикновено искаме другите да не са корумпирани. Когато искаме твърда ръка, очакваме, че ще е за другите. Но тя никога не е за другите. Трябва да правим връзка между нашите постъпки и това, което очакваме от другите“, каза Хазарта и припомни, че най-тъмно е преди да изгрее слънцето. Чуйте цялата му реч:
„Да събудим България“ не беше обичайно политическо събитие – думата имаха ярки гласове на демократичната общност. Докато лидерите на “Продължаваме Промяната - Демократична България” бяха на първия ред в публиката, от сцената говориха артисти, икономисти и общественици.
“Всички високопарни изказвания за това как няма смисъл да се гласува, всъщност искат да изземат от всички нас изконното право в един демократичен свят – правото да гласуваш. Защо е важно да изразяваме гражданска позиция, обясни председателят на “Правосъдие за всеки” Велислав Величков:
“Свободният гражданин винаги има избор. Изборът е да си гражданин или подчинен на васал.”
Величков коментира желанието на някои хора да бойкотират купения вот като не гласуват: „Как точно ще направиш бойкот като не гласуваш? Така само ще подариш и останалите гласове на този, който купува, защото при 25% избирателна активност купеният вот става по-силен и удвоява депутатските места на такива формации. Гражданите трябва да се противопоставят на организираната престъпна група, която се опитва да въведе мафия в държавата.“
Докато някои се опитват да ни върнат в едни недалечни мутренски времена, то други безспирно приканват обществото да не попада в този капан.
„Ако оставите Феномени с ненаситна бизнес логика да управляват, ще стигнем до катастрофа, но ние не искаме това“, каза финансистът Левон Хампарцумян. Спомняйки си за тежките времена през 1996 г., той цитира свой знаков разговор с посланика на Ливан:
“През 1996 г. държавата се търкаляше надолу и мислехме, че сме стигнали дъното. В един разговор посланикът на Ливан обаче ми каза: “През 1973 мислехме, че сме стигнали дъното. Оттогава вървим само надолу. Надолу няма граници...“ Ако не се мобилизираме и не успеем да убедим повече хора в рационални идеи, а не в чудеса - като автомобила с 5000 конски сили (един инженер да бяха поканили телевизиите да обясни, че това е невъзможно!), не можем да вървим напред”, заяви Хампарцумян. Той попита риторично всички, които са се уморили да гласуват: “Да не ходим на Сточна гара да товарим цимент?” Чуйте цялата му реч:
Вместо страната ни за пореден път да се устреми стабилно и сигурно към новото начало на новото дъно, е време да се постави на масата и тема, която вълнува развитите общества отдавна: щастието.
Заслужаваме ли ние, като народ, да бъдем щастливи? Това попита оперната певица Александрина Пенданчанска, която почти разплака присъстващите с емоционална реч за щастието. – „Моят отговор е категорично ДА… При нас разговорът стига до оцеляването, до преживяването, максимумът, до който успяваме да го докараме, е до някаква мнима стабилност. Къде е растежът? Къде е успехът? Къде е щастието?”, попита още тя и добави: Може ли един народ, чийто правораздавател е Делян Пеевски, да живее в нещо, приличащо на щастие?”
Отговорът на този въпрос може да даде всеки един гражданин именно чрез своя глас в неделя, а дотогава оперната прима припомни и кой се бори за по-добро бъдеще.
“Правителствата на Кирил Петков и на Николай Денков просъществуваха твърде кратко. Но те вървяха в правилната посока – наред с всичко друго успяха да увеличат доходите и да намалят дисбаланса между супер богатите и бедни българи. С това допринесоха за едно по-справедливо, по-щастливо общество“, беше категорична Пендачанска.
Гледайте цялото събитие ТУК.
