Новият проект за газопровод "Български поток" би трябвало да намали сблъсъка на интереси между страните-членки на Европейския съюз и да постигне известен баланс между планирания "Северен поток 2" и загубите от очакваните приходи от спряния газопровод "Южен поток". Това се казва в анализ на агенция "Стратфор".
София много натиска за реализацията на проекта "Български поток". Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че "Български поток" ще бъде 100% българска собственост. Той ще отговаря изцяло на изискванията на Европейската комисия.
Проектът ще използва съществуващата газопреносна инфраструктура на страната. Предвижда се той да се снабдява с газ от Русия, Азербайджан, Румъния, а също така в бъдеще и от местен български добив. Тези количества газ трябва да се влизат в газовия хъб "Балкан". От там "синьото гориво" ще потегля за Сърбия, Унгария, Словения и Италия. В хъба "Балкан" ще се доставя и руски газ, като неговите количества ще бъдат 1/6 от тези обеми, които се предвиждаха да текат по спряния "Южен поток" /капацитетът му бе 63 млрд.куб.м./.
Когато става дума за енергийните връзки между Русия и Европа, във Вашингтон винаги са гледали с голямо внимание и отвращение на възможността руски природен газ да достига в големи количества в Европа. Още повече, ако тези обеми заобикалят Украйна.
Агенция "Стратфор" се съмнява, че "Българският поток" ще проработи, но не пропуска да отбележи, че българите и руснаците ще почукат на отворените врати на Сърбия, Унгария и Италия. "Стратфор" обръща внимание и на руския проект "Северен поток 2", който среща съпротивата на Полша, балтийските страни, Украйна и Словакия. Последните две ще бъдат силно засегнати от спирането на транзита на руски газ през своята територия: за Киев това ще бъдат загуби от 3 милиарда долара, а за Братислава - над 400 милиона евро. От "Стратфор" подчертават, че "Украйна е партньор, който създава неприятности на Русия" и обръщат внимание на факта, че властите в Киев са увеличили 5 пъти таксите, които искат за транзита на руската газ. В същото време Киев е решил да се интегрира напълно в енергийната политика на ЕС, чиято цел е да се попречи на голямото руско присъствие чрез "Газпром" в ЕС.
Предлаганият от Москва проект, който ще свързва Германия и Русия по дъното на Балтийско море, предизвика и реакцията на Рим. Италианският премиер Матео Ренци заяви неотдавна в Брюксел, че "Южен поток" не може да бъде построен, но същото не важи за "Северен поток 2".
Независимо от факта, че има видими усилия вместо спряния "Южен поток" да се изгради нов, мощен "Български поток", който ще снабдява през Сърбия Южна Европа, отговорните енергийни фактори в ЕК много загадъчно заявиха, че по този въпрос все още нищо не могат да кажат. Българските висши официални лица много ясно обявиха, че в края на месец януари ще разговарят по този въпрос с руските си партньори и уточниха, че този проект предвижда доставката на 10 милиарда куб.м. руска газ, както и на газ от Азербайджан, Румъния и местни източници в газовия хъб "Балкан".
Премиерът Борисов заяви, че България ще направи всичко, за да стане този проект приоритетен за ЕК. Но говорителката на еврокомисаря по енергетика Ана Кайса Итконен отбеляза пред Бета, че по този въпрос "нищо не може да каже". Неофициално европейски дипломатически източници уточниха, че Брюксел тепърва трябва детайлно да провери и прецени, както и да получи от София официална информация за "Български поток". Борисов твърди, че проектът ще бъде изцяло 100% българска собственост върху тръбите, които през България, т.е. през територията на ЕС ще доставят "синьото гориво" в хъба "Балкан".
"Стратфор" отбелязва, че Италия е бясна на ЕК и Германия, защото са пренебрегнали италианските интереси, но едновременно с това посочва, че на "Газпром" ще му бъде трудно да спре транзита на газ през Украйна, каквото желание има, докато не намери необходимите нови маршрути за неговия износ.
От тази гледна точка проектът "Български поток" изглежда, че има бъдеще и поради факта, а това е общото мнение на европейските и американски анализатори, че зад него, както и зад "Северен поток 2" стоят огромните интереси на западноевропейските компании.
