"За КТБ той (бел. ред. - Румен Радев) отговори, че ще я разсекрети, ние какво да кажем?! Въпросът е, че ако това стане практика, Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС) трябва да се провежда в присъствието на медиите". Това заяви премиерът Бойко Борисов след първото заседание на КСНС, свикано от президента Румен Радев. Борисов коментира въпрос дали държавният глава ще разсекретява стенограмата за КТБ, предаде репортер на Actualno.com.
Според министър-председателя това е и логиката на президента Плевнелиев (бел. ред. - да не се обявява публично стенограмата), че тогава се губи смисълът от класифицираната и конфиденциална информация, която изнасяли службите.
Припомняме, че след като на 26 май изтече последният срок, в който участниците в прословутата вече среща на 29 юни, 2014 година в президентството за бъдещето на КТБ трябваше да кажат писмено съгласни ли са да се разсекрети стенограмата от заседанието, през тази държавният глава Румен Радев трябва да обяви решението си кога точно ще пусне документа публично. Радев ще счита липсата на писмено становище от участвалите в срещата за съгласие за оповестяване на говореното.
Всъщност, според бившия премиер Пламен Орешарски, става въпрос за две стенограми, защото е имало две заседания на КСНС и всъщност втората стенограма е по-важната - от заседанието от 14 юли, 2014 година. От втората стенограма може да се разбере най-добре защо КТБ не е била спасена, след като е имало одобрена от ЕК схема за спасение на банката.
"Г-н Сидеров попита президента дали ще се разсекретява тази стенограма (бел. ред. - от днешното заседание), защото те губят смисъл иначе Консултативните съвети, защото има заплахи - и външни. Ако се коментират на широка основа, ще ни създадат и дипломатически проблеми на страната. Затова е този съвет при президента, където бихме могли притесненията, опасенията и на службите, и отделните министри да се кажат. Президентът каза, че поема пълния ангажимент да не се разсекретява, иначе по-добре медиите да са там по време на заседанията. Обеща на Сидеров, че няма да се разсекретява“, посочи Борисов за стенограмата от днешното заседание.
Мисля, че днес всички дадоха един добър тон за първия КСНС на президента Радев, каза Бойко Борисов.
„Не само, че се обединихме около предложенията, които даде, но беше много нормален и конструктивен диалог. Той правилно благодари на всички участници. Присъствал съм на КСНС-та, на които не можеше да се чуем. Всички минаваха под какви ли не подвиквания, а сега беше един нормален съвет. Колегите от службите и от ПГ, и министрите да кажат това, което считат за нужно“, каза премиерът.
Мисля, че имаше смисъл и по много въпроси намерихме решение, допълни Борисов.
Относно стратегията за национална сигурност от 2011 г. Цветанов, Нинова, Марешки, Сидеров и Карадайъ поеха ангажимент парламентът да я актуализира и да я приведе във вид, в който са съвременните изисквания, защото оттогава много неща се промениха, особено на Балканите, заяви Борисов.
На въпрос кои закони трябва да се променят, за да не се позволява намеса на чужди държави във вътрешните ни политически дела, Борисов посочи, че това е работа на парламента, тъй като в момента депутатите ще коментират и Закон за вероизповеданията, Изборния кодекс, въпроса за уседналостта. Нека да не изземваме функциите на НС. Факт е, че го записахме в решенията, за да се разгледа в парламента, каза премиерът.
По отношение на модернизацията на въоръжените сили по отношение на изтребителите и задочния конфликт-Радев-Борисов, премиерът беше категоричен, че няма никакъв конфликт. „Аз четох много внимателно решението на служебното правителство, където пише решението е да се вземе решение след това. По тази тема много ясно и точно, понеже и аз съм офицер и съм завършил такова училище, мога да споря много за кое е майката или царицата на боя - това е пехотата. Това е доказано във всички военни доктрини, че където не мине пехота, няма спечелена война. Затова казахме следното - нищо не отменяме. 2024 г. е крайният срок, когато трябва да се достигне 2% от БВП. Освен това, това са търговски преговори - дали са танкове, самолети или кораби, няма значение. Фирмите, които ги произвеждат в света, са няколко в няколко държави и те печелят много големи пари от тях“, обясни Борисов.
Той подчерта, че двамата с Радев нямали никакъв спор, че трябват нови самолети, нови танкове, бронетранспортьори и т.н, но срокът за 2% е до 2024 г. „Затова исках да видя решението днес на служебното правителство, защото то няма решение, решението е да се вземе решение, то идва при нас. Там са подредили трите основни държави, които произвеждат самолети, да се водят преговори. Колегите сега ще отидат, ще проведат преговори и единствената задача, която ще получат от мен е да направят така, че в следващите 15-20 години на вноски да ги плащаме. Така ще можем да модернизираме не само самолетите, но и сухопътните войски и флота. Всички родове войски имат нужда, затова имаме единомислие по въпроса“, заяви премиерът.
„Аз не казвам да се поставят изтребителите на първо място, а да се поставят трите рода войски едновременно и да се отложи във времето на по-малки вноски за по-дълго, за да вървят всички проекти. Това каза сега и президентът. Опит да се намери конфронтация може да се търси, но ние спорим като различен род войски. Аз съм защитник на сухопътните войски, той на авиацията. Но и двете са важни и ще ги направим. Като знам при Плевнелиев какви номера му правиха, какво отношение имаше на партиите, които не го бяха подкрепили на избори, президентът Радев се радва на едно прекрасно от всички“, категоричен бе Бойко Борисов.
На въпрос дали службите имат информация колко служители на турското министерство на религията работят в България в момента и за това, че ДАНС е трябвало да изработи такъв доклад, премиерът обясни, че има такъв документ и затова НС ще приеме Закон за вероизповеданията. „Правилно е както във всяка една религия държавата да направи така, че да може да ги обучава религиозните дейци, както имаме Семинария за нашите духовници, така да има и за имамите. НС има да свърши много работа в тази посока“, завърши премиерът.
