До 12% варира делът на купения и контролирания вот. Това съобщи Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“, представяйки резултатите от наблюдение на местните избори и проучване за почтеността в политиката и доверието на младите в институциите. Необходима е коренна промяна в администрирането на изборния процес, също отваряне на чувалите с бюлетини и анализ на фактите, смята Нушева.
Изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов обърна внимание на промените във финансирането на партиите преди местния вот и разкритикува дадената възможност да бъдат финансирани без ограничения от фирми, включително от концесионери и изпълнители на големи обществени поръчки. „Така партиите, без гаранции за независимост са оставени на свободния пазар - размяна на власт срещу пари. По този начин се руши ролята им на трансмисия между гражданите и политическата власт. Това е недопустимо, казваме ние, казват го и колегите в ОССЕ“, посочи той. Славов е категоричен: „Нужни са трайни добре обмислени решения на ниво закон за баланса между публичното финансиране и рамките, в които отделни лица и фирми могат да оказват влияние с парите си върху политическите партии и политическите процеси“.
Има законов дефицит, който позволява трети лица да регистрират избиратели, съобщи Ваня Нушева и посочи като пример Кресна. „Необходимо е създаване на избирателен регистър, който да бъде само и единствено за целите на изборния процес и да се администрира от ЦИК“, смята тя.
Не се спазват изискванията за деклариране на дарения, съобщи още Нушева. „Несериозно е да се твърди, че местни избори с хиляди кандидати могат да бъдат финансирани сам ос 1.7 млн. лева“, добави тя и изрази съмнения дали се декларират всички средства, реално използвани в кампанията, както и дали контролът на Сметната палата е достатъчно адекватен. Законовата рамка определя контрол по документи и контрол пост фактум, което не е ефективен инструмент, категорична е Нушева. „Контролът от страна на Сметната палата е така регламентиран, че не позволява адекватна отчетност и контрол на финансирането на кампаниите“, добави тя.
„Не може да мислим, че сме имунизирани от незаконно, нерегламентирано влияние на бизнеса върху политиката“, отбеляза тя и препоръча да се фиксират забрани за финнасиране на партии от държавни фирми, изпълнители на Обществени поръчки, концесионери, както и от фирми от силно регулирани сектори като финансовия, хазартния и други.
Според Нушева въпросът с държавните субсидии изисква адекватно решение и като размер, и като механизъм за разпределяне на субсидията. „Категорично мястото на тези въпроси не е Законът за държавния бюджет. Мястото на тази проблематика е в Закона за политическите партии“, добави Нушева.
Представяйки резултатите от наблюденията в изборния ден, тя съобщи, че доминират организационните нередности и че има много голям дял на купен и контролиран вот. „Виждаме влошаващо се качество на работата на секционните избирателни комисии и по отношение на боравене с бюлетините, и с протоколите“, посочи Нушева и добави, че „над две трети са организационните нарушения“. Тя съобщи и за случаи, в които членове на СИК си позволявали да проверяват как са гласували избирателите и отбеляза, че контролираният вот говори за кутуване на гласове. „Все повече гражданите гласуват под натиск на лидери на местни общности, на работодатели, на представители на местната администрация“, каза още Нушева.
Големият проблем, според нея е високият дял на недействителните бюлетини. Тя посочи области и общини с над 20% недействителни бюлетини от общия брой. „Настояваме за анализ на резултатите от изборите по отношение на причините за недействителните бюлетини. Необходимо е отваряне на чувалите с бюлетините и анализ“, заяви тя и поясни, че целта не е оспорване на изборните резултати, а да има безпристрастна картина и да се предприемат необходимите мерки.
„Беше важно да видим делът на избирателите, гласували по собствена воля и този на тези, гласували под натиск или срещу заплащане“, разказа Нушева и представи резултатите: „Има дял от общо до 12% от избирателите, които не гласуват свободно в съответствие с волята си. Тези които са гласували срещу заплащане са 2%. Малко над 3.5% са гласувалите под натиск от страна на работодатели, представители на местната власт, партийни или неформални лидери“. 7% от избирателите не са дали отговор, посочи още Нушева и коментира, че „тези хора изпитват притеснение да посочат истинския факт“.
"Така очертаната картина обяснява резултатите, които имаме за неучастието на младите хора в политиката, според проведено национално-представително социологическо изследване", отбеляза Калин Славов и обобщи,че за младите „политика“ е мръсна дума. "52% от тях смятат, че политиците не работят за общественото благо и че политиците работят за себе си и за клиентелистки кръгове", посочи Славов и добави, че младите не желаят да се занимават с политика, защото я свързват с корупция. Това заявяват 32% от анкетираните младежи, уточни той.
