Заплахата от тероризъм, която става все по-осезаема в Европа, предизвика мерки и в България.
От догодина специалните служби у нас в лицето на ДАНС, както и МВР плюс НАП ще имат пряк достъп до информацията за всички хора, настанени в хотели, къщи за гости и други туристически обекти в страната. Това оповести министърът на туризма Николина Ангелкова, информира в. "Сега". Освен това се предвижда и увеличаване на следенето в интернет.
Новата мярка предвижда абсолютно цялата информация, която хотелите събират - имена, откъде идват хората, адресите, с каква цел идват в страната, дали са сами, или са със семейството си, да бъдат предавани на службите в реално време. Ангелкова обясни, че промяната ще струва около 800 хил. лв., готов бил и законопроектът за въвеждане на мярката, а ДАНС вече обявила обществена поръчка за купуване на сървъри. Според министъра всичко щяло да става при спазване на Закона за личните данни.
Хотелиерите и сега са длъжни да предават в полицията туристическите бланки, които клиентите им попълват при регистрация. Според директора на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов бланките не са достатъчни. Той се аргументира с директен пример - през миналата година пренощувалите в България чужденци са 2,791 млн. души - статистика, изготвена на база бланките, а влезлите в страната са 9,4 млн.
Правозащитници определиха мерките, които предприема правителството, като очаквани, но се усъмниха в ефективността им. Според адв. Михаил Екимджиев всяка криза, свързана с тероризъм, се използва като повод властите да поискат повече достъп до личните данни на хората. Според бившия главен секретар на МВР Николай Радулов следенето в интернет не е особено ефективно и при големите световни служби, страната ни не разполага с достатъчно средства да се оборудва с необходимите системи. Той даде пример, че в момента Институтът по криминалистика няма дори програма за лицево разпознаване.
Междувременно според "Сега" е имало преговори със САЩ дали американски самолети да охраняват въздушното ни пространство. Ако се стигне до такова нещо, охраната би била както от наши МиГ-29, така и от американски F-16.
Засега не е ясно дали на срещата е било отправено официално искане за съвместна охрана на въздушното пространство, за което се говори от месеци у нас. За това няма да има нужда от санкция на парламента, тъй като авиобаза "Граф Игнатиево" е част от съвместните българо-американски съоръжения. Такива са още полигонът "Ново село", летището в Безмер и складове край Айтос.
Обсъждането на съвместната охрана е станало в сряда на среща в Министерството на отбраната, в която са участвали зам.-министърът Димитър Кюмюрджиев и зам.-помощник секретарят на отбраната на САЩ Джеймс Таунсенд, отговарящ за политиката за Европа и НАТО. Преди това той е разговарял и с министъра на отбраната Николай Ненчев.
