Внесеният от депутати проект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА) засилва репресията и поставя адвокатите на колене. Това заявява Обединението на свободните адвокати (ОСА) в становище по измененията, в което те призовават народните представители да не ги подлагат на обсъждане, защото не само че не решават проблемите на гилдията, но и ги задълбочават.
Председателката на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ), Иглика Иванова-Събева (ГЕРБ), Емил Димитров (Обединени патриоти) и Симеон Найденов (Воля) внесоха проект за промени в ЗА).
Според ОСА предложенията ще бъдат обсъдени на първо четене още тази сряда. Затова сдружението отправя острите си възражения срещу тях в отворено писмо до всички депутати, както и до Висшия адвокатски съвет (пълния текст на отвореното писмо виж тук).
Освен него, от ОСА изпращат и детайлен анализ на предложенията в специално становище.
В него се казва, че болната тема на адвокатската общност са неясните дисциплинарни производства, а със законопроекта те не само, че не получават добра и съобразена с европейските правила регулация, а още повече се увреждат правата и интересите на гилдията.
Проблемите тук са няколко. Първият е в действащата уредба, която не позволява съдебен контрол над дисциплинарните санкции на редовите адвокати, а само на тези на членове на ръководните органи. Като от ОСА подробно разясняват, че това не само че е дискриминационно, но и погазва основни принципи на правото на ЕС.
Сега със законопроекта се добавят два други два проблема. Първият е, че в него се предлага създаването на разпоредба, която въвежда ново общо формулирано основание за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат – за „неизпълнение на други задължения, предвидени в този закон, в Етичния кодекс на адвоката, в актовете на Висшия адвокатски съвет или в решенията на органите на адвокатската колегия“.
Вторият проблем е свързан с друго предложено изменение в ЗА. С него в чл. 7 от ЗА, който на пръв поглед се отнася само за обжалването на решенията за отказ за приемане в колегия, се записва, че Върховният касационен съд ще се произнася само по направените оплаквания, без да събира нови доказателства. Всъщност обаче редът, предвиден в чл. 7 ЗА, е този, по който се обжалват и други решения на органите на адвокатурата, в това число тези за избори на техни членове, както и решенията на Висшия дисциплинарен съд (когато са санкционирани членове на местното или висшето ръководство на гилдията).
От ОСА подчертават, че така ВКС ще бъде лишен от възможността за разкриване на обективната истина и обръщат внимание на момента, в който се прави предложение за подобни изменения. „Като се отчете обстоятелството, че скоро предстоят избори за органи на адвокатурата (не е случайно, че и другите внесени със същото предложение промени касаят именно изборния процес в Адвокатурата, въпреки наличието на множество други сериозни и приоритетни проблеми, които тя има), както и че сред адвокатите все по-широко се обсъжда необходимостта от търсене на дисциплинарна отговорност на сега действащите членове на Висшия адвокатски съвет, лесно е да се отговори на въпроса „Cui bono?“ предложението на вносителите. Не можем да не отбележим и обстоятелството, че то идва в момент на разгорещени дебати относно пълната липса на съдебен контрол спрямо останалите актове на органите на адвокатурата“, пишат от сдружението.
И разясняват какъв ще е ефектът от натрупването на трите проблема в регулацията на професията: „Дисциплинарна отговорност може да се носи само за нарушение на нормативен акт. Доколкото, нито правомощията по закон на ВАдвС , нито тези на адвокатските съвети позволяват намеса в работата на адвоката, то възможността с решения на тези органи да се търси незаконно ограничаване или свърхрегулиране на свободната адвокатска професия е изключително опасно и е възможно в редица случаи да доведе до нарушаване на Конституцията на Република България. Тази така широка и неясна възможност за всякакви решения на органите, които да водят до дисциплинарна отговорност при неизпълнение, поставя под съмнение обективността на дисциплинарнонаказващия орган и му дава възможност за злоупотреби и поръчкови производства срещу неудобни адвокати“.
ОСА определя неограниченото разширяване на списъка с дисциплинарни нарушения за адвокатите в комбинация с липсата на съдебен контрол като силно притеснително. „То укрепва дисциплинарната власт на ВДС, като репресира в още по-голяма степен членовете на адвокатурата. Като прибавим и изменението по параграф 1, с което се прави опит да се ограничи пълното съдебно обжалване на актовете на адвокатурата пред съд, адвокатите ще бъдат поставени на колене и без право на защита. А зависимият, страхливият и несвободен адвокат, не може да изпълни конституционно вмененото му задължение по чл. 134 от КРБ за защитава правата и законните интереси на гражданите. Такава адвокатура няма как да е свободна, независима и самоуправляваща се!“.
В становището си от сдружението коментират и предложението в проекта, с което се прави опит да се отговори на решението на Съда на ЕС, с което преди две години той постанови, че минималните адвокатски хонорари с тази им регулация застрашават конкуренцията. Депутатите предлагат в закона да се запише, че минималните възнаграждения се определят от Висшия адвокатски съвет „въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчита обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси, и отговорността на адвоката“. Подобно предложение направи и самият ВАдС. Освен това се предвижда да отпадне дисциплинарната отговорност за адвокатите, ако договорят хонорар по минимума.
Според ОСА обаче така съвсем не се изпълняват изискванията на правото на ЕС, които коментира съдът в Люксембург в решението си за хонорарите на българските адвокати.
В становището си от сдружението посочват, че решението на СЕС ще бъде изпълнено само ако „тарифите се определят при спазване на установени със закон критерии от обществен интерес и публичните органи не делегират правомощията си за одобряване или определяне на тарифите на частни икономически оператори“. „Именно такова делегиране на правомощията от държавата към Висшия адвокатски съвет се извършва с предложената уредба. Това се прави при ясното указание на СЕС, че двете посочени по-горе условия следва да са налице кумулативно: както критериите от обществен интерес да бъдат ясно разписани в самия закон, така и окончателният акт по одобрение на тарифите да не се приема от Висшия адвокатски съвет, а от публичен орган, какъвто е НС – чрез закон“, заявяват от Обединението на свободните адвокати.
В становището си те излагат и серия от други възражения срещу предложението изменения, а в отвореното си писмо отправят призив към народните представители: „Обръщаме се с дълбока загриженост и надежда към Вас, че разумът и законността ще надделеят, и сега предложените текстове на ЗИДЗА от депутатите Анна Александрова, Емил Димитров, Иглика Иванова-Събева и Симеон Найденов не може и не следва да бъдат приети! Разчитаме да защитите и правата и законните интереси на гражданите, чрез предоставяне възможност за изпълнение на конституционно вмененото задължение на адвокатите по чл. 134 от КРБ да защитават клиентите си свободно!“.
От ОСА заявяват, че в противен случай ще бъдат принудени да сезират институциите на ЕС, както и международните адвокатски организации за посегателството върху правата на адвокатите, пряко рефлектиращи и върху правата на гражданите, които защитават,както и за нарушенията на европейското право.
