С аргумент, че няма да наруши Конституцията, президентът Румен Радев съобщи, че утвърждава Иван Гешев за следващ главен прокурор на България.
Радев започна с думите, че е върнал избора на Иван Гешев с аргумент, че не трябва изборът на главен прокурор да всява съмнение в обществото. С повторния си избор, ВСС не се вслушал в този аргумент, уточни президентът. Веднага обаче посочи, че "няма да допусне президентът няма да наруши Конституцията" и че в България следва да има спазване на законите. "Няма как обаче да се вслушам в призивите за нарушаване на Конституцията, защото върховенството на закона е фундаментът на демокрацията. България ще просперира, когато започнем да уважаваме и спазваме законите. Затова няма да допусна точно президентът да наруши Конституцията, чието спазване винаги съм отстоявал", са точните думи на държавния глава.
Той добави, че е провел разговор с Иван Гешев преди да направи съобщението и му казал, че очаква еднакво отношение и да не се работи "селективно" както за аферата КТБ, така и за офшорните сметки на политици и магистрати, "Апартаментгейт" плюс скандала с инсинераторите в БАБХ, за който се чу повече чак в разгара на епидемията от африканска чума, "за безобразното качество на ремонти и инфраструктурни проекти и много други". Припомняме, че при повторното гласуване на кандидатурата на Иван Гешев, сегашният главен прокурор Сотир Цацаров, чийто мандат изтича на 10 януари догодина, отговори на въпрос на Actualno.com дали има членове на ВСС, разследвани за укриване на банкови сметки и имущество в чужбина, с отговор "не".
Президентът изрично подчерта, че отчетността на главния прокурор приключва с неговия избор, но въпросът бил в цялостния модел на държавното ни обвинение. Затова Радев започва широка дискусия за промяна на модела на прокуратурата. "От ефективността на реформата в съдебната система зависи дали ще постигнем справедливост, пречупване на корупцията и държавността", каза държавният глава.
"Аз съм с ясното разбиране, че прокуратурата трябва да е доста по-активна", каза новият главен прокурор на България пред журналистите. "Това, което каза президентът, съзнавам, че в голямата си част е очакване на обществото", добави Иван Гешев. Той отказа да коментира приоритетите си, преди процедурата да бъде завършена. Гешев беше категоричен и, че според него мястото на прокуратурата е в съдебната власт. "Прокуратурата се отчита достатъчно според мен. Личното ми мнение е, че не едва ли не прокуратурата е виновна за всичко в тази държава, както се опитва да бъде пресъздадено от един политико-олигархичен кръг", каза новият главен прокурор. Той добави, че е непродуктивно да градиш идеология за борба с една институция - това не е в интерес на държавата и обществото, по думите му. "Главният прокурор не е недосегаем и не решава всички проблеми в тази държава. Това, което категорично смятам да развенчая, че главният прокурор е всевластен, безотговорен и контролира всичко", посочи бъдещият обвинител номер едно, според който държавното обвинение не е било достатъчно активно в конкретни обяснения пред обществото.
Иван Гешев изрично подчерта, че не смята, че е работил селективно по делото "КТБ", но отказа да коментира други конкретни дела с думите, че когато има какво да се каже, ще бъде казано пред медиите. "Следва да се притесняват всички, които не спазват закона и явно предвид реакцията на процедурата за избор много хора реагираха. Критерият е законът и дали е спазен", заяви Гешев. За КТБ обяснението на новия главен прокурор и водещ обвинител по конкретното дело е следното: "Това (бел. ред. - дали е работил селективно или не) ще стане ясно в хода на делото. Това е моята оценка от юридическа гледна точка – делото е натоварено с политически очаквания, но то не трябва да бъде натоварено с други очаквания извън наказателние процес".
Конституционната "опция"
Няколко месеца имаше протести срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор, както и срещу самата процедура. Инициатива "Правосъдие за всеки" призова Румен Радев да сезира Конституционния съд (КС) заради процедурата - дали след като върна първия избор, всъщност се продължава с ново гласуване или трябва да се почне от самото начало, с ново издигане на кандидатури.
Има обаче сериозни твърдения, че КС всъщност вече е решил въпроса. Става въпрос за дело номер 2 от 2002 година, по което се търси становище какви са правомощията на президента при назначаването на главния прокурор и председателите на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС). В решението е записано: "Назначаването и освобождаването на лицата по чл. 98, т. 6, чл. 100, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 (тук е уредено назначаването на "тримата големи" в съдебната система) от Конституцията става с указ на президента, който единствено може да бъде атакуван за противоконституционност пред Конституционния съд".
Интересното е, че по това дело има трима съдии с особено мнение, като правят впечатление мненията на съдия Тодор Тодоров и съдия Румен Янков. Тодоров е на позиция, че президентът не може да откаже да издаде указ за назначаване на главен прокурор след повторно предложение на ВСС на кандидатура. Янков обаче смята, че указът на президента може да бъде оспорен във ВАС, защото той е административен акт и ВАС може да разглежда законосъобразността му.
Друга опция беше свързана с мнение на известния правозащитник Михаил Екимджиев. То е свързано с чл. 5, ал. 4 от Конституцията: "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Следователно всяка законова норма, нарушаваща Конвенцията за защита на правата на човека, противоречи на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Нещо повече, цитираните норми от съдебния закон (чл. 173 от Закона за съдебната власт), закрепващи недосегаемостта на главния прокурор, явно се конфронтират с Конституцията. Основният ни закон визира основните начала на обществения договор между българските граждани и техните представители във властта. Според чл. 4 от Конституцията, България е правова държава, а по дефиниция правовата държава не допуска лица и институции да бъдат над закона", казва Екимджиев и така вижда възможност за Радев да сезира Конституционния съд.
