Централната избирателна комисия (ЦИК) побърза да се застрахова, че нищо не зависи от нея, относно скандала с използваните незаконно ЕГН-та на нищо неподозиращи граждани в подписки на партии и инициативни комитети се разраства. В същото време броят на хората, които сигнализират, че личните им данни са използвани без тяхно съгласие, расте. По закон всяка подписка трябва да съдържа поне 2500 ЕГН-та, за да се признае за редовна и да даде възможност за регистрация в ЦИК за изборите и референдума на 6 ноември.
"Не съществува законов механизъм за проверка истински ли са подписите в списъците", обяви говорителят на ЦИК Камелия Нейкова въпреки изричното изискване в Избирателния кодекс комисията и ГД ГРАО да извършват такава проверка.
Нейкова обясни, че ЦИК само има правомощия да следи дали формациите са подали необходимите документи в ЦИК, а за контрола на ЕГН-та отговаряла ГД ГРАО. Според специалисти обаче в ГРАО постъпват цифровите носители с личните данни, докато фалшификациите личат най-добре в хартиените списъци, които се съхраняват в ЦИК. Нейкова добави още, че единствено Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) може да каже дали един подпис е истински, или не, пише в. „Сега“.
От комисията съобщиха вчера пред БНР, че при нея са получени седем сигнала за злоупотреба с лични данни във връзка с предстоящите избори. Глобата започва от 500 лв. за всеки случай и достига до 100 000 лв. и се налага на партията, коалицията или инициативния комитет. На тези избори за пръв път бе въведено изискване под всяка подписка да фигурира името на човека, който събира данните. По закон той също носи отговорност заедно с политическата или гражданската формация.
КЗЛД има и задължение да сезира прокуратурата, ако става дума за по-сериозно престъпление. За да се задвижи обаче машината, е необходим сигнал от засегнатия. Членът на обществения съвет към ЦИК Антоанета Цонева призова хората да проверят дали с името им е злоупотребено, а засегнатите масово да подават сигнали. Тя публикува и електронния формуляр, чрез който това може да става. По закон комисията за защита на данните е длъжна да реагира на всеки сигнал и да го реши в срок от 30 дни, като уведоми подалия го за взетото решение. Засега не е ясно срещу кои партии и комитети има сигнали за злоупотреба.
Във Facebook е регистрирана група, в която потърпевши обменят информация и си дават съвети. В нея вече са се включили над 170 души. Част от участниците са публикували скрийншот на сайта на ЦИК, от който става ясно, че личните им данни са използвани. Под снимката те поясняват, че никога не са давали позволение за това.
Сред потърпевшите се оказаха и журналистите от bTV Канна Рачева и Мария Цънцарова. Рачева открила ЕГН-то си в списък на инициативния комитет с представител Петър Кичашки, бивш кандидат за общински съветник от БСП. През м.г. сайтът "Хаштаг", управляван от съпругата на Кичашки - Милена, се оказа най-предпочитаната медия от няколко сдружения и малки партии, регистрирали се за участие в предишния референдум. Те насочиха към "Хаштаг" около 150 000 лв. от парите, които държавата отпусна за агитация. Заради скандала със сайта на Кичашка преди дни ЦИК реши да лиши всички онлайн и регионални медии от достъп до публични средства.
