Различни предложения в подкрепа на земеделските производители в парламента

Депутатите разглеждат на второ четене поправките в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като чрез него в преходните разпоредби правят и промени в Закона за извънредното положение.

Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург

Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство

Поправките в закона за търговския регистър предвиждат, че от януари 2022 г. фирмите ще подават годишните си отчети електронно и на едно гише. Сега фирмите са длъжни да представят финансовите си отчети на 3 различни места – в НАП, Търговския регистър и НСИ. С промяната фирмите ще подават отчетите си и други документи еднократно по електронен път, а трите ще теглят документите оттам.

Другата промяна в закона е, че от 1 януари 2022 г. отпада и държавната такса за обявяване на годишните финансови отчети и тази процедура става безплатна. Предвиждат се и облекчения и за малките и средни предприятия. Занапред те няма да подават с годишните си отчети и документи, че тази отчети са приети на общо събрание. Това ще се удостоверява с декларация, подписана от заявителя.

Правителството реши, задължи търговските вериги да предлагат земеделска стока от региона

Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия

Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация

Поправките в Закона за извънредното положение пък предвиждат, че ще се налага имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв. на магазини за самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице в сграда, която представлява комплексен обект, които не предлагат стоки на български производители.

Изменението идва, след като МС прие постановление, с което се въвежда задължение на търговските обекти, представляващи вериги от магазини, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им. Самите стоки пък трябва да са и на специални места и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че продуктите са регионално производство.

При повторно нарушение санкцията става от 30 000 до 50 000 лева. Поставя се изискването магазините да имат обекти в поне 3 административни области на страната. Санкциите за повторно нарушение ще се налагат, ако то е в рамките на три месеца от влизането в сила на наказателното постановление за първото нарушение. В текстовете е записано, че актът за установяване ще се съставя от БАБХ.

Промените предвиждат още, че кабинетът може да въвежда временна забрана за внос на храни от трети страни, които не са член на ЕС при спазване на всички международни договори, по които България е страна.

Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)

Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа

На ниво комисия: Законодателно уреждат временни протекции за българските храни

Дебати

По време на разискванията Александър Сабанов от ВМРО предложи промени да се увеличат глобите, тъй като това било единственото нещо, което карало хората да спазват правилата. Той предложи, който наруши закона да подложени сакнция от 30 000 до 50 000лв., а при повторно нарушение от 60 000 до 100 000лв., за всеки обект. 100 000 лв. да бъде глобата и за трето и всяко следващо провинение.

От БСП пък излязоха с предложениe да се разпише, че суровината е произведена в България. Социалистите предложиха и проценти на суровини, които да са от българско производство, като пример 75% от спиртните напитки да бъдат български. Социалистите твърдят, че това било съгласувано с българските производители и те можели да се справят. Парите от санкциите пък да постъпят във фонд "Земеделие" и да служат за подпомагане на българските земеделци.

Социалистите искат квоти за български храни в търговските вериги - поне 51 на сто от плодовете и зеленчуците да са български, както и 70 на сто от млякото и млечните продукти и вино, 20 на то месо, а 50 на сто пилешко.

Христо Проданов каза, че ще подкрепят законопроекта, но призова да се подкрепи и тяхното предложение, за да можело българските производители да имали доверие в държавата.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова предложи в Закона за извънредното положение да се запише предложението на премиера Бойко Борисов - държавата да изкупи продукцията на българските производители, които не могат да я продадат заради затварянето на пазарите, и да я раздаде на социално слабите.

Председателят на правната комисия в НС Анна Александрова пък предложи да се разпише, че верига магазини са магазини с 10 или повече съоръжения, както и да бъде разписано, че глобите за повторно наказание ще се отнасят, само ако обекта е същият.

По този начин, ако даден филиал на фирма наруши закона, това няма да означава, че, ако друг също го наруши, ще плаща санкцията за повторно нарушение. Съпартиецът й Красимир Ципов пък призова да се подкрепи промяната, а след това да се седне и да се обсъди със заинтересованите страни, какво ще се прави след края на извънредното положение.

Критики

Същевременно, търговските вериги обвиниха министър Танева в лобиране за близки фирми. „Нашата основна отговорност е да защитаваме интересите на милионите български потребители, които очакват от нас богат избор от безопасни висококачествени храни на изгодни цени – министър Десислава Танева да им обясни (на потребителите) от кои любими свои продукти трябва да се лишат, за да сложим на рафтовете по нареждане с постановлението други - на близки до нея кръгове“, призовават Billa, dm, Kaufland, Lidl, ProMarket, T MARKET, „Аванти“ и „Фантастико“ в общо изявление чрез Сдружението за модерна търговия (СМТ).

Компаниите определят приетото вчера постановление като неработещо, а поведението на Танева по темата като деструктивно. Те допускат, че при приемането на документа от страна на Министерския съвет земеделския министър е подвела своите колеги в правителството относно неговото конкретно съдържание.