Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в парламента почти единодушно приетите от тях промени в Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждат нови правила за определяне на особени представители и техните възнаграждения и за възраженията за прекомерност за разноските за адвокат.
Те бяха инициирани от Висшия адвокатски съвет след като Съдът на Европейския съюз в началото на година постанови, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за съда при присъждане на разноските за адвокат. Както е известно, след решението на СЕС съдиите започнаха да търсят критерии, по които да се ръководят, като в някои актове се стигна до присъждане на спечелилата делото страна на суми за разходите ѝ за адвокат, които адвокатите определиха като обидни.
Във ветото си Радев заявява, че подкрепя усилията на Народното събрание да отстрани своевременно несъответствията между националното законодателство и правото на ЕС и така да гарантира ефективен достъп до правосъдие на българските граждани и юридическите лица. И допълва, че според него част от измененията и допълненията в Закона за адвокатурата се стремят към постигането на тези цели и може да бъдат подкрепени. Още: Официално: Адвокатите вече могат да рекламират дейността си
„Едновременно с това обаче в закона са приети и положения, които пораждат определени възражения както от гледна точка на тяхното съответствие с правото на Европейския съюз, така и спрямо интересите на правосъдието. Специално с новата уредба на фигурата на особените представители и въвеждането на ограничения при възраженията на страните за прекомерност на адвокатското възнаграждение по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се пораждат определени рискове от забавяне на съдебните дела и препятстване на достъпа до съд. Тези възражения не могат да бъдат подминати, понеже засягат конституционно установени права на гражданите“, твърди президентът.
Новите правила за особените представители
Той връща за прегласуване новата ал. 6 на чл. 29 ГПК, с която определянето на особените представители и възнагражденията им се възлага на местния адвокатски съвет. Аналогична разпоредба беше предвидена и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Според президента този ред за определяне на размера на възнаграждението на особените представители противоречи на правото на ЕС и не е съобразено с тълкуването, което СЕС направи за по двете дела за разноските за адвокат.
„Възлагането на правомощие на местните адвокатски съвети да определят размера на възнаграждението на особените представители нарушава правилата на свободния пазар и поражда риск от ограничение на конкуренцията, който е аналогичен на този, установен от Съда на ЕС във връзка с приложението на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В двата случая заплахата за конкуренцията идва от това, че компетентността относно определяне на адвокатските възнаграждения е възложена на органи на съсловната организация на самите адвокати“, гласи прочитът на Радев на двете решения на СЕС.
Той сочи, че при определяне на възнагражденията на особените представители адвокатските съвети ще действат като сдружение на предприятия по смисъла на чл. 101 ДФЕС и това влиза в разрез с условията на свободния пазар и противоречи на правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Още: За 5 минути и без дебат депутатите решиха: Отпада забраната адвокат да бъде управител на фирма
Президентът прави аналогия с това, че СЕС определи като сдружение на предприятия Висшия адвокатски съвет и намери за несъвместимо с ПЕС правото му да определя минимални възнаграждения за адвокатите в наредба, която да е задължителна за съда. В решението на съда в Люксембург се посочва, че „цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена“.
Освен това, според Радев, с новата уредба „необосновано се изземат правомощия на съда“ – „той има единствено възможността и то само при направено възражение за прекомерност, да намали определеното от адвокатския съвет възнаграждение“.
Той заявява, че така се засягат интересите на правосъдието и „не могат да бъдат подминати опасенията за нарушаване на правата на страните в гражданския процес“.
В мотивите към ветото президентът сочи, че съдът познава делото в детайли и има пълната информация. За да прецени фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита и спешността ѝ, адвокатският съвет ще трябва да изисква информация от съда. А това ще забави делото, пише Румен Радев.
