Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Промяната на имената на местности във Варненско носи своите негативи

02 януари 2014, 17:01 часа • 40882 прочитания

Смяната на имената на две от най-популярните местности във Варненско – Кабакум и Паша дере, предизвика доста полемики и коментари. Основният въпрос е защо това се случва и дали не става въпрос за хитър начин да се приберат повече пари от варненци, пише в свой материал „24 часа”.

Новите имена на Кабакум и Паша дере са вече Големият пясък и Царски залив. Те бяха одобрени по предложение на независимия общински съветник от морската ни столица Костадин Костадинов.

Според някои подозрения това решение отваря път за поредното допълнително събиране на такси за нови удостоверения и за опит да се създаде хаос с имотите им.

Юристи казват, че тъй като преименуваните местности са много на брой, ще има затруднения, загуба на средства, време и нерви на собственици на имоти или с адрес в тези местности. Те се съмняват, че решението на съветниците бележките за идентичност на имотите да са безплатни е достатъчно.

"Преди да си получат служебната бележка, засегнатите лица ще бъдат изпратени да си закупят бланка, да си платят дължимите данъци и такси към общината. Това е така, защото издаването на служебна бележка е административна услуга, а тя не се извършва, ако заявителят дължи данъци и такси. Най-вероятно ще се създадат неудобства за гражданите и при издаване и подмяна на документи за самоличност, каквито са лична карта, свидетелство за управление и паспорт", коментира адвокат Диана Атанасова.

Шефът на кадастъра във Варна Кирил Великов пък направо е недоволен от решението за смяна на имената: "Това е недалновиден акт и ще доведе до трудности в работата на администрацията. Ще трябва да се издават удостоверения за идентичност. Има крепостни актове от 120 г., които удостоверяват собственост на имоти в местности със старите имена. И няма как да е безплатно, тъй като услугата с удостоверенията не може да е по-евтина от 10 лв. Всеки имот си има индентификатор и смятам, че такава смяна на имената няма да се осъществи на практика. Представете си да отидете в едно село и да питате къде е местността Ливадите, след като всеки местен жител я знае като Чаира", заяви той.

Директорът на Археологическия музей проф. Валентин Плетньов също смята, че има недоразумения при смяната на имената, за което се грижеше комисия от краеведи. Джанавара, което означава място на духове, е кръстено на археолозите братя Шкорпил на Шкорпилово и това ще обърква историците, защото там има раннохристиянски останки, на които са посветени трудове. Ще има объркването и заради това, че вече има село Шкорпиловци.

"Добре, че Аладжа манастир не е прекръстен на Шарен манастир, защото щеше тотално да се обърка туристическото значение на този исторически обект. Навремето имаше една депутатка от "Атака" Цвета Георгиева, която искаше да прекръстим улици като "Чаталджа", "Селиолу" и "Халил ефенди". Тя не беше наясно, че двете са имена на местности, където българските войници са се били геройски и че Халил ефенди е спасил българите във Варна от кланета и гонения при една от руско-турските войни", коментира проф. Плетньов. Той предположи, че областният управител Иван Великов ще отмени решението на съветниците. Още на 27 декември Великов внесе жалба срещу решението в съда.

„Не разбирам защо има хора, които са против промяната на имената. В Бургас преди четири години смениха 600 турски имена на различни местности и улици, във Варна сменяме 250 и се надава такъв вой. Нищо лошо не стана, когато бяха сменени имената на булеварди като “Ленин”, “Маркс” и “Благоев”, което засягаше 100 000 варненци. Ще кажа, че никой не е сменял името на плажа Кабакум, а само свлачищната територия над него”, коментира Костадин Костадинов.

Промените

Забавно е объркването при промяната на смесените имена. Например местността Костадин йолу, която е в село Каменар, сега ще се нарича Костадинов път, Шидерин малкою ще се казва Шидерова стока, явно от уважение към хайдут Сидер. Мера бою ще се нарича Голямата мера, Долаплъ кая става Долапа, а думата е персийска. Камбура, което на алански означава Гърбавия, ще се казва Асфалтова база, в което няма никаква поезия.

Интересна е промяната при Бостан тарла, която става Динена нива, докато Бостанджика се променя на Бостана. Подобна абсурна замяна има при Ташлъ гечит, която приема името Калдъръма” Звучи отново на турски, макар че е възприета от турците от гръцки и означава хубав път. И отново изненада в списъка - Манол чешме става Манолова чешма.

Интересно е как Франга дере приема името Каменарски дол по името на Франгенското плато, което опасва целия град Варна. “Франгенско” означава “френско” и носи името си от френските и италианските войски, които са били разквартирувани в него по време на Кримската война. По ирония на съдбата името на нос Галата, който е срещу платото, може би също е френско, защото едното от имената на галите, които са тръгнали от Мала Азия към Европа, е “галати”. Географските имена обаче може да се променят само с указ на президента.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес