Съкратеното съдебно следствие, което води до намаляване на наказанието, да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс са внесли шестима депутати от БСП начело с лидера Корнелия Нинова, съобщава "Лекс".
Още: За схемата в "Метрополитен" и защо отстраниха Стоян Братоев? Говори Ваня Григорова
Още: Васил Терзиев: Решението да се смени шефът на "Метрополитен" е безобразно
Темата е особено актуална напоследък, след като извършителите на няколко жестоки убийства, като това на русенската журналистка Виктория Маринова, се възползваха от съкратеното съдебно следствие, за да получат по-леки присъди.
От БСП предлагат в чл. 369а от НПК да се запише следното: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“. Т.е. независимо че подсъдимият признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното съдебно следствие няма да може да се прилага при убийства и тежки телесни повреди.
Същевременно обаче БСП предлага да се запази възможността за провеждане на съкратен процес, когато подсъдимият и адвокатът му, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (чл. 371, т. 1 от НПК).
Още: Предозиране: Според ИТН за 100 дни правителството е свършило работа като за 3 години
Още: Финансовият министър обвини Радев за дупката в бюджета и му напомни за "Боташ"
До май 2010 г. чл. 369а от НПК предвиждаше: „Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние“. Но беше отменен.
В мотивите си към проекта от БСП припомнят, че съкратеното съдебно следствие беше въведено в НПК през 2006 г. в опит да се осигури бързина при разглеждането на наказателните дела и да се разтовари системата на наказателното правораздаване.
От левицата обаче подчертават, че възможността съкратеното съдебно следствие да се прилага за всички престъпления още през 2006 г. породи социално напрежение и провокира професионален дебат. „Голяма част от хората, включително практикуващи юристи смятат за неприемливо и неоправдано автоматичното налагане на по-леки наказания, независимо от тежестта на извършеното престъпление, само поради това, че подсъдимият е признал фактите по обвинението. Налага се усещането, широко споделено и възприемано, че извършителят не получава справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното от него престъпно деяние“, пишат депутатите от БСП.
Според тях неограниченото прилагане на съкратеното съдебно следствие, съчетано с автоматичното налагане на по-леко наказание, съгласно чл. 58а от НК, води в някои случаи до нарушаване на принципа на съответствие на престъплението и наказанието, а от там и възпрепятства постигането на целите на наказателното правораздаване.
Още: Изготвихме 10 нормативни акта: Георги Георгиев с отчет за 100 дни на поста
