Правителството прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г.

Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г. Програмата е разработена въз основа на сключено Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на атмосферния въздух. С приемането и прилагането на програмата се цели постигане на определените за страната с Директива (ЕС) 2016/2284 намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици (ФПЧ²ֹ⁵) за периода от 2020г. до 2029 г. и след 2030 г. (в сравнение с приетата за базова 2005 г.).

Още: Енергийният министър: Близо 8100 абонати и 105 населени места са без ток

Още: Кирил Петков се спусна със сноуборд в района на Рилските езера (ВИДЕО)

В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии в атмосферния въздух, като селско стопанство, автомобилен транспорт и битово отопление. Средствата за изпълнение на мерките в битовото отопление, предвидени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г., ще бъдат съобразени с финансовите средства, предвидени за изпълнение на вече приетата на 7 юни 2019 г. от Министерския съвет Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024 г.).

Мерките в сектор енергетиката и промишленост произтичат от задължения по европейското законодателство. Основните мерки, насочени към сектори транспорт и битово отопление, са: повторно свързване към газоразпределителната мрежа; повторно свързване към централно отопление; създаване на нови връзки към централно отопление; преминаване към битови отоплителни уреди, които са в съответствие с Директива 2009/125/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението. Също така се предвижда прилагане на изисквания за качество на горивата; създаване на нови връзки към газоразпределителната мрежа; въвеждане от общините на „Зони с ниски емисии“ за транспорта и модернизиране на автопарка чрез позволяване на внос само на автомобили с по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, което е разгледано като потенциална мярка. Тези мерки се очаква да допринесат за намаляването на емисиите на ФПЧ²ֹ⁵, неметанови летливи органични съединения, серен диоксид и азотни оксиди.

Мерките, насочени към сектор селско стопанство, засягат употребата на азотни торове чрез гарантиране спазването на Директивата за нитратите и прилагането на добри земеделски практики в употребата на торовете, което ще доведе до допълнително намаляване на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения. При управлението на животинските торове се предвижда прилагането на най-добри практики с цел ускоряване намаляването на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения.

Още: Депутатите като вандали през 2024 г.: Късаха кабели, заключваха се и се заливаха с напитки

Още: Пеевски: КЕВР да задължат ЕРП-тата да пуснат тока, хората неустойки не ги топлят

Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферата ще допринесе за намаляване на рисковете за здравето на човека и околната среда, включително за изпълнение на дългосрочната цел на ЕС за постигане на нива на качество на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие с насоките за КАВ, публикувани от Световната здравна организация, а също така ще отговори на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и екосистемите и политиките за климата и енергетиката.