Автор на текста, публикуван в КлубZ, е Иван Бедров Публикуваме го с негово разрешение.
Съобщение от приятел: Дават те по телевизора. А? Открих се по bTV, на екрана на "Шоуто на Слави". Моя снимка, подбрани цитати от мои текстове. С две думи: бил съм обявил референдума преди година за успешен, а последния – за неуспешен. Водещият ме пита от екрана: "Не изпитваш ли срам, като лъжеш?“
Да, изпитвам срам, когато гледам как най-голямата телевизия заприличва на фашистката АЛФА. Как от екрана се сочат враговете на народа, които имат неблагоразумието да не се прехласват по агресивния популизъм. И как се манипулира публиката, като й се поднасят парченца от текстове, които екипът на Шоуто не е прочел докрай. Или не е поискал.
Първо, по същество:
Водещият казва, че съм твърдял, че два милиона и половина са "пренебрежимо малко". Лъжа. Водещият не е прочел текста, а сценаристите му са скрили от него следния пасаж:
"Референдумът е огромен успех за инициаторите му. Той бе подкрепен от огромен брой българи. Тяхното мнение е задължително да бъде взето предвид".
По-лесно е да излъжеш, защото няма да ти се получи дадзибаото.
Водещият правилно забелязва, че съм обявил публично, че ще гласувам в предишния референдум, но съм пропуснал последния. Водещият удобно е забравил, че преди година абсолютно всички мълчаха – включително и високоекспертният му екип. Тогава цялата кампания за референдума бе изнесена от двайсетина души – без достъп до медии, без пари, без партийна подкрепа. Сегашният референдум получи едногодишна подкрепа – по един час национален ефир всеки ден. Със статуквото да борим статуквото ли? Не, благодаря. Лично мнение.
Второ, още повече по същество:
Истинският проблем не мога да бъда нито аз, нито текстовете ми, които достигат до миниатюрна публика в сравнение със зрителите на Шоуто. Проблемът е агресията – невъзможността да понасяш различни мнения.
Седмица преди референдума публикувах текста "Моите три причини изобщо да не гласувам на референдума". Той бе прочетен от над 100 хиляди души още в първите два дни. Г-н Водещият не се е харесал там, ако го е чел. Или пък не се е харесал в преразказите на сценаристите му. И какво да направим с човека, който не се прехласва пред нас? Да вземем да го залепим на екрана като мишена – без право на отговор, разбира се.
Имало е моменти, когато позицията ми е била изгодна за Водещия и тогава имаше настойчиви позвънявания за участие в Шоуто. NE GO PRIEHME.
Имаше позвънявания за участие в клип, който подкрепя инициативата за референдума. И това не го приехме.
През лятото написах следното:
"Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи", каза преди време Слави Трифонов. Тази гледна точка е любима на екипа на Шоуто. Няма закони, няма конституция, няма институции – каквото каже народът. Трудно се спори с такава позиция, защото в основата си тя е очевидна и вярна. Но демокрацията още е и разделение на властите, и представителство, и върховенство на закона".
Това са нещата, които дразнят Нечетящите (докрай). Не са цитатчетата, които грижливо изписаха на екрана.
Покорно благодаря за отделените ми 4 минути национален ефир. Това са много пари – знам колко са важни за вас. Благодаря наистина.
Никога не съм си мечтал дори за "участие" в Шоуто. Та ние с Водещия сме от различни планети – той е успял, има огромен екип, има биография с успехи. Браво!
Някъде там, по пътя към върха, вероятно е получил шанса да се запознае и да обяви за свои приятели босовете на подземните групировки "Мултигруп" и ВИС-2. Някъде там издигаше кандидати за президент. Впечатляващ замах. А пък ние, тук долу, единствено имаме правото да не се прехласваме пред всичко това. Имаме ли го още?
Твърде много време ми отне тази история, та приключвам с един въпрос: Имаме ли време да търсим зелени гащи или направо да си изрязваме звездички от цветен картон?
П.П. Омразата и нетърпимостта към различното мнение са лошо нещо. Момчета, намерете си живот и се усмихвайте малко по-често.
---
Снощи в "Шоуто на Слави" водещият Слави Трифонов коментира именно публикации на Бедров за референдума. За да има читателят и двете гледни точки, публикуваме текста и на Шоуто от снощи:
На 20 ноември 2016 г. Иван Бедров коментира референдумa. „Новата лъжа: Така каза народът. Не е вярно, че така е казал народът. Народът са 6 865 086 души. Толкова са избирателите, които имаха право да гласуват на този референдум. От тях по-малко от половината участваха в референдума – 3 487 970. От тях пък не всички отговориха с „да“ на въпросите на Трифонов. Кой има смелостта да разтълкува точно какво е казал народът? Първият въпрос бе „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ 2 509 864 българи отговориха с „да“. Два милиона и половина от почти седем милиона – това народът ли е?“, казва Иван Бедров.
По-рано през тази година обаче (12 януари 2016 г.) той прави друго изказване по повод предишния референдум, иницииран от президента.
„Ехо, забравихме ли числото 1 883 411? 1 883 411 души обаче остават встрани. Точно толкова български граждани гласуваха с „да“ на референдума, проведен заедно местните избори на 25 октомври“, казва Бедров. „Референдумът де факто бе успешен, защото в него гласуваха повече хора от изискваните от закона, за да бъде изборът им задължителен – над половината от участвалите в предишните парламентарни избори“, допълва той.
Слави Трифонов се обърна към Иван Бедров с думите: „Значи преди 10 месеца 1 883 411 са достатъчни, за да заявиш твърдо, че референдумът на Плевнелиев е повече от успешен и направо задължителен. И това е така! А как сега 2 509 864 са пренебрежително малко? Аз като се замисля – не съм толкова добър по математика, но ми се струва, че два милиона и половина са повече от милион и осемстотин хиляди!“
