„БСП поема нов курс“, смята Петър Кичашки - директор на Института за модерна политика. Пред „Труд“ той посочва, че левицата проведе първия пряк избор за председател, спечелен безапелационно от Корнелия Нинова, а последвалият конгрес запечата тази победа като в допълнение делегатите не дадоха достатъчно подкрепа за избирането на знакови представители на т.нар. „вътрешна опозиция“ в Националния съвет.
След събитията от последните седмици се дава сигнал, че БСП прави опит да се рестартира, коментира още Кичашки, макар столетницата да беше заглъхнала в серия от вътрешни дрязги, разпри и скандали.
В ретроспекция ситуацията за БСП не беше особено ласкава след краха на управлението на Пламен Орешарски. Несполучливата коалиция с Местан по онова време доведе до разрив в ляво. Станишев даде крачка назад, Миков пое руля на левия кораб, за да го изпусне с малко и това да доведе Корнелия Нинова в председателския кабинет на „Позитано“ 20. Самата Нинова мина през различни фази – опираше се и разчиташе на този или онзи от старите играчи в БСП, лъкатушеше между успешни и несполучливи политически решения. Към един момент отстрани изглеждаше сякаш емоцията беше взела връх и се действаше повече по инстинкт, отколкото по предварително начертана стратегия. В последно време обаче Корнелия Нинова преживя някаква форма на политическо отрезвяване. Резултатът от това е, че левицата сякаш ще търси обновление, пише за „Труд“ Кичашки.
В същото време той отбелязва, че към момента: „Нинова изглежда по-обрана, по-спокойна, излъчва увереност – все важни знаци, ако човек иска да успява в голямата политическа игра“. Петър Кичашки изтъква и че в БСП се забелязват нови лица, отглежда се ново поколение говорители и оратори.
Тези тенденции Кичашки обяснява: „Става дума за ролята на консервативния социализъм. И не, това не е „дървено желязо“, както се опитват да го представят неолибералните левичари, които коментират темата. Това е онзи прочит на социалистическата идея, който е икономически прогресивен, но социално консервативен“.
Директорът на Института за модерна политика коментира, че това е големият идеен разлом в БСП, чиито технически проявления са провеждането на пряк избор и изваждането на вътрешната опозиция от оборот. „Мнозина смятат, неправилно според мен, че левицата следва винаги и дефинитивно да е част от последните течения на културния неомарксизъм. Не си ляв, видиш ли, ако не се поддаваш на климатичната паника, критичната расова теория и джендър идеологията. Да, де, ама централният въпрос на една левица следва да е доходът, а не джендърът. Днешната американска и западноевропейска левица не говори за единия процент свръхбогати, нито за отварянето на гигантската ножица между имащи и нямащи. За нея това е фонов шум около „централните теми“ за възобновяеми енергийни източници и имагинерен расизъм“, казва още Кичашки и конкретизира: „Със случващото се в БСП се дава знак, че българската левица не се припознава в тези теми. Мнозина не си дават сметка, че БСП съществува и е важна именно, защото играе ролята на консервативната сила в обществото. Десниците се надиграват коя от тях е по-прогресивна, по-неолиберална и по-глобалистка. Но политиката не търпи вакуум – на терена е необходима и консервативна политическа сила, която да дава представителство на умерените и социално-консервативните слоеве на обществото. Нинова, изглежда, разбира този въпрос и затова засилва социално-консервативния вектор в БСП за сметка на глобалисткия и елитаристки такъв. Дали този подход ще успее е рано да се каже. Но за мен е положително, че се търси нов курс. Старият, очевидно, не печели доверие“, заключава в статия за „Труд“ Петър Кичашки.
