„БСП поема нов курс“, смята Петър Кичашки - директор на Института за модерна политика. Пред „Труд“ той посочва, че левицата проведе първия пряк избор за председател, спечелен безапелационно от Корнелия Нинова, а последвалият конгрес запечата тази победа като в допълнение делегатите не дадоха достатъчно подкрепа за избирането на знакови представители на т.нар. „вътрешна опозиция“ в Националния съвет.
Още: Георг Георгиев се срещна с израелския си колега на Мюнхенската конференция
Още: Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж за председател на БСП
След събитията от последните седмици се дава сигнал, че БСП прави опит да се рестартира, коментира още Кичашки, макар столетницата да беше заглъхнала в серия от вътрешни дрязги, разпри и скандали.
В ретроспекция ситуацията за БСП не беше особено ласкава след краха на управлението на Пламен Орешарски. Несполучливата коалиция с Местан по онова време доведе до разрив в ляво. Станишев даде крачка назад, Миков пое руля на левия кораб, за да го изпусне с малко и това да доведе Корнелия Нинова в председателския кабинет на „Позитано“ 20. Самата Нинова мина през различни фази – опираше се и разчиташе на този или онзи от старите играчи в БСП, лъкатушеше между успешни и несполучливи политически решения. Към един момент отстрани изглеждаше сякаш емоцията беше взела връх и се действаше повече по инстинкт, отколкото по предварително начертана стратегия. В последно време обаче Корнелия Нинова преживя някаква форма на политическо отрезвяване. Резултатът от това е, че левицата сякаш ще търси обновление, пише за „Труд“ Кичашки.
В същото време той отбелязва, че към момента: „Нинова изглежда по-обрана, по-спокойна, излъчва увереност – все важни знаци, ако човек иска да успява в голямата политическа игра“. Петър Кичашки изтъква и че в БСП се забелязват нови лица, отглежда се ново поколение говорители и оратори.
Още: Делегатите на Конгреса на БСП гласуват за председател и национални органи на партията
Още: Прекият избор на председател на БСП отиде в историята
Тези тенденции Кичашки обяснява: „Става дума за ролята на консервативния социализъм. И не, това не е „дървено желязо“, както се опитват да го представят неолибералните левичари, които коментират темата. Това е онзи прочит на социалистическата идея, който е икономически прогресивен, но социално консервативен“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Директорът на Института за модерна политика коментира, че това е големият идеен разлом в БСП, чиито технически проявления са провеждането на пряк избор и изваждането на вътрешната опозиция от оборот. „Мнозина смятат, неправилно според мен, че левицата следва винаги и дефинитивно да е част от последните течения на културния неомарксизъм. Не си ляв, видиш ли, ако не се поддаваш на климатичната паника, критичната расова теория и джендър идеологията. Да, де, ама централният въпрос на една левица следва да е доходът, а не джендърът. Днешната американска и западноевропейска левица не говори за единия процент свръхбогати, нито за отварянето на гигантската ножица между имащи и нямащи. За нея това е фонов шум около „централните теми“ за възобновяеми енергийни източници и имагинерен расизъм“, казва още Кичашки и конкретизира: „Със случващото се в БСП се дава знак, че българската левица не се припознава в тези теми. Мнозина не си дават сметка, че БСП съществува и е важна именно, защото играе ролята на консервативната сила в обществото. Десниците се надиграват коя от тях е по-прогресивна, по-неолиберална и по-глобалистка. Но политиката не търпи вакуум – на терена е необходима и консервативна политическа сила, която да дава представителство на умерените и социално-консервативните слоеве на обществото. Нинова, изглежда, разбира този въпрос и затова засилва социално-консервативния вектор в БСП за сметка на глобалисткия и елитаристки такъв. Дали този подход ще успее е рано да се каже. Но за мен е положително, че се търси нов курс. Старият, очевидно, не печели доверие“, заключава в статия за „Труд“ Петър Кичашки.
