Темата за посредническия договор за 16 млрд. лева външен заем е все още гореща и явно няма да изстине поне до края на месеца. Ето и какво мисли човек, който би бил охарактеризиран като електорат на ДПС в днешно време от много страни, а не просто като гражданин на нашата държава, какъвто е.
На пресконференцията на ДПС във вторник (24 февруари) така и не разбрах защо Йордан Цонев заяви твърдата и категорична позиция на партията да гласува против въпросните 16 млрд. лв. Чак ми се стори странно, защото беше прекалено принципно, за да е истина!
Тогава решението бе нецелесъобразно, липсваха и аргументи за какво ще харчим парите. Държавата щеше да е първенец в Европа по темп на задлъжняване, а парите щяха да ги връщат всички политически сили. "И консултации с опозицията нямаше", вайкаха се на "Ал. Стамболийски" 45.
В деня на гласуването пък всичко започна с възгласи и вувузели. Докато Мая Манолова раздаваше "Горановки", Лютви Местан продължаваше да повтаря казаното от Цонев, дори малко преди почивката на Народното събрание. Искаше сериозни аргументи, консултации, премиер, финансов министър...
Обаче дойде време за обяд в депутатската столова и след това работата изглеждаше другояче. За нас все така и ще си остане тайна дали народните избраници са яли само от прословутите кюфтета или е имало и нещо друго, но то се подразбира от твърдата промяна в позицията на пълен стомах. И нормално. Гладна мечка хоро не играе! Изведнъж Йордан Цонев заговори за дебат в рамката и подкрепа, задлъжняването на свой ред се превърна в изгодно условие за "взимане на борч", а орязването на разходи изгря като светъл лъч за реформи. В този момент осъзнах защо наричат Йордан Цонев Данчо Ментата. Всеки средно интелигентен човек пък си даде сметка, че принцип означава пазарлък, а искането за отлагане – преговори за вдигане на мизата, придружени от вечното желание за управление и власт. Било в явни, било в тайни коалиции. Да не забравяме и за чий приятел се спряга министърът на финансите Владислав Горанов, както и че голяма част от публичните средства, отиват за обществени поръчки. Демек за наши фирми и наши момчета.
Официалното разковниче за скрепяване на сделката бе наречено намаляване на разходите с 2 млрд. лв. Това означавало реформи. Не знам дали те се правят само така, но знам, че практиката показва друго. Вечно режем разходи, а резултатът е тяхното увеличаване. Все така се заричаме и за съкращения на държавни чинoвници, но, в крайна сметка, се оказват двойно повече. И държавата все пари няма, но като потрябват за конкретен човек или дейност, все се намират. Затова аз не вярвам, че българската държава може да бъде по-пестелива по отношение на харчовете си. А вие?
Автор: Айше Сали, БГНЕС
