Парламентът гласува на първо четене промените в Изборния кодекс. „За“ измененията гласуваха 115 народни представители, двама бяха „против“, а 65 се въздържаха
Приетите законопроекти на този етап са два. Предложението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предвижда Централната избирателна комисия (ЦИК) да определя броя и номерата на избирателните секции, в които да се провежда машинно гласуване, но техният брой не трябва да бъде по-малък от 1000.
Машините ще се произвеждат от „Информационно обслужване“ АД. Текстовете в законопроекта предвиждат да не се провежда машинно гласуване в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в секции в лечебни заведения, домове за стари хора и плавателни съдове, както и в избирателни секции извън страната.
Управляващите приеха още в бюлетината партиите да бъдат подредени съгласно изтегления жребий, но да не се изписва номер пред името им. Вероятно обаче между първо и второ четене ще има промяна - ще има номера, но на партиите и преференциите ще са различни.
Със законопроекта се предлага още дистанционното електронно гласуване да бъде реализирано поетапно, след осигуряване на достатъчно гаранции за тайната на вота. До цялостната реализация обаче трябва да се премине през допълнителни проучвания, въз основа на които да бъде поставен разумен срок.
Вторият законопроект, срещнал одобрението на мнозинството, е на партия ВОЛЯ и съдържа две предложения. Те настояват партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на ЕП, но не са парламентарно представени, да не могат да предлагат членове на районните, общинските и секционните избирателни комисии.
От партията на Марешки предлагат още монтирането на видеонаблюдение във всяка една секционна избирателна комисия. Така избирателите ще могат да наблюдават на живо изборния ден на сайта на районната избирателна комисия. Всеки гражданин ще може да подаде сигнал за нарушения в изборния процес.
Дебати
За цялостното въвеждане на машинното гласуване настояха от БСП. „Нашата страна – България, е страна на космонавти и горда с постижения в IT сектора, но катастрофира пред елементарното изискване на Изборния кодекс за няколко прости машини, оборудвани с не особено сложен софтуер“, заяви по време на дебатите соцдепутатът депутат Крум Зарков. Той попита по какви критерии ЦИК ще избере къде да има или да няма машини за гласуване, каквото е предложението на управляващите. Според него отговорът е прост – или някой не иска да има машинно гласуване, или вносителите искат да угодят на ЦИК, разтоварвайки ги от това задължение.
„Държавата има възможност да осигури машини за всички секции. Въпросите са: Струва ли си това? Кому е изгодно това?“, попита Данаил Кирилов от ГЕРБ. Според него машинното гласуване не опростява изборния процес, защото резултатът от него не се отчита автоматично, а се отразява в протоколите на избирателните секции чрез преброяването на разписките, на което на практика означава, че има двойно преброяване по този способ. Кирилов призна, че е променил мнението си като вносител в изборните бюлетини да отпадне номера, който означава партиите, коалициите или инициативните комитети от избирателния списък за съответния вот - той да остане и да се промени чак за преференцията, като се започва при преференциите от число, което го няма за партиите.
Необходимостта от машинно гласуване защитиха от ДПС. Според партията то може да върне доверието в изборния процес, а скъпата цена за въвеждането му е мит. „Няма да има невалидни бюлетини. Дори и да има, броят им ще бъде минимизиран“, смята депутатът Йордан Цонев.
