Народното събрание прие окончателно на второ четене промени в Закона за кредитните институции, които имат за цел отпадане на банковата тайна за банки в несъстоятелност, предаде БГНЕС.
Поправките бяха изготвени от временната комисия за проверка на фактите и обстоятелствата около фалита на Корпоративна търговска банка. На заседание на комисията по бюджет и финанси във вторник депутатите работиха по конкретните текстове повече от два часа, но днес в пленарна зала законопроектът бе приет без никакви дебати.
В шестмесечен срок след вписване в търговския регистър на решението за изпадане в несъстоятелност на дадена банка синдикът на банка в несъстоятелност ще оповестява имената физически и юридически лица и размера на техните влогове. Първоначалният текст на законопроекта предвиждаше оповестяването да се случва по изрично искане на директора на Фонда за гарантиране на влоговете или на финансовия министър, но вносителите се съгласиха тази част да отпадне и оповестяването да бъде автоматизирано.
Така синдинците ще оповестяват: физическите и юридически лица и размера на техните влогове, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които прилага към своите вложители, ако тези лица са извършили сделки със своите влогове след поставяне на банката под специален надзор; физическите и юридически лица и размера на техните кредити и на влогове, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия за период от две години преди датата на неплатежоспособността.
Осветлява се и информацията за физически и юридически лица, които са съобщили за прехвърляне на вземането си или са направили волеизявление за прихващана след поставяне на банката под специален надзор. Пада банковата тайна и за кредитни сделки, по които: не са договорени обезпечения или са договорени обезпечения на стойност по-ниска от размера на усвоения кредит; не са учредени по надлежен начин договорените обезпечения; не са запазени правата на заложния кредитор върху тях.
Ще бъде оповестена и информация за сделки, по които "имущество с произход от банката е предоставено на кредитополучател или други лица и размерът на която и да е от трансакциите надвишава 50 000 лева като лицата се разкриват последователно. Изискването за праг от 50 000 лева няма да се прилага за лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Този текст има за цел да уреди изсветляването на един от основните начини, по които според депутатите е източвана КТБ, а именно чрез предоставяне на кредити на "кухи фирми", или т.нар. "пощенски кутии". Този текст също претърпя промяна от първоначалния му вариант поради опасения на юристи, че няма да изпълни целта си.
Изсветлена ще бъде и информацията за размера на влоговете и кредитите на политически партии, политици и държавници, както и членове на надзорния и на управителния съвет на банката и на юридически лица, с които те са в икономическа зависимост. В законопроекта е записано и определение за "икономическа зависимост", което гласи, че това са притежавани ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки случаите на бонова приватизация. В този текст първоначално беше записано и изсветляването на лица, с които публични личности имат "политическа зависимост", но той отпадна поради факта, че депутатите на намериха механизъм, по който тази политическа зависимост да се провери и докаже.
Икономическата зависимост спрямо промените в закона ще бъде проверявана от Сметната палата, която ще предоставя информацията на синдиците. Сведенията ще се качват на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Разпоредбите на този закон се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила. В тези случаи 6-месечният срок за оповестяване на сведенията започват да текат от влизането в сила на закона.
