„Държава, в която няма сигурност, няма и инвестиции. Само когато България се превърне в ефективен съюзник на Европейския съюз и НАТО, тогава ще имаме възможност да привлечем чуждестранни инвестиции и да създадем перспектива младите хора да се развиват“. Това заяви Надежда Нейнски на провелата се конференция в Централния военен клуб в София на тема „Готови ли сме да защитим ценностите си? Светът между дипломацията и оръжията“.
Събитието бе организирано от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа и Фондация „Конрад Аденауер“, под патронажа на министъра на отбраната Николай Ненчев и министъра на външните работи Даниел Митов.
В своите встъпителни думи Надежда Нейнски подчерта, че в днешно време България още не успява да защити ползите от членството си в Европа пред обществото, което създава предпоставки за търсене на опасни алтернативи. Тя открои две важни предизвикателства, пред които са изправени както ръководните органи на държавата, така и всички граждани: енергетиката и финансовата стабилност. Нейнски допълни, че когато в една страна има неработещи и нереформирани институции, няма как да говорим за доверие и прозрачност.
Министърът на отбраната Николай Ненчев изложи опасението си, че България все още не е одостигнала политическата си зрялост, за да бъде ефективен сътрудник на Европа и НАТО. Той подчерта, че прави всичко, което е по силите на Министерството на отбраната в посока пълната приемственост на страната като достоен евроатлантически партньор и превръщането на българската армия във високо ефективен и уважаван член на НАТО. „Предизвикателствата от източния и южния фланг на Алианса са реални. Ето защо ни трябват координирани усилия, за да се справим с тях“, каза още Ненчев.
Той също така отбеляза липсата на достатъчно финансови средства в българската армия, за да се предприемат адекватни реформи и изрази категорична позиция относно запазването на териториалната цялост и суверенитета на Македония, заради продължаващото напрежение в западната ни съседка.
Украйна
Първият панел от дискусията бе посветен на казусът с Украйна. В дебата взе участие генерал Джоузеф Ралстън, върховен главнокомандващ Обединените сили на НАТО в Европа в периода 2000 – 2003 година. Генерал Ралстън отбеляза, че в в днешно време все повече се убеждаваме, че демокрацията се основава на върховенството на закона и правото на всеки човек да отстоява демократичните ценности. Джоузеф Ралстън посочи, че България има много трудни съседи на Балканите и трябва да се старае да поддържа много добри отношения с тях, защото това е в интерес на общото укрепване на Балканския регион.
Впоследствие към темата се включи и Велизар Шаламанов, служебен министър на отбраната на Република България през 2014 година. Шаламанов заяви убедено, че общите ценности и солидарността формират най-стабиллната основа към засилване на доверието между отделните евроатлантически партньори, като не скри факта, че са необходими практически стъпки към модернизация на армията ни.
Към дискусията се присъедини и Негово Превъзходителство Илгварс Клава, посланик на Латвия, председателстваща понастоящем Европейския съюз. Посланик Клава заяви, че европейският модел на управление е изключително атрактивен, а това е доказано във времето. Ето защо Украйна иска да стане част от него.
От публиката се чуха коментари, че Украйна не трябва да бъде третирана като замразен конфликт, че агресорът над страна е ясен и до него стоят високопоставени политици, че Европейският съюз и НАТО трябва да се уверят дали са готови за предизвикателството да водят хибридна война с тези, които не споделят евроатлантическите ценности.
Александър Йорданов, председател на 36-то Народно събрание, взе думата, като посочи, че за пореден път на младото поколение се поднася една лъжа за миналото, примесена със съвременни понятия. Европейският съюз и НАТО ще се провалят във всички свои опити, ако се приеме безропотно настоящата ситуация в Украйна. Според Йорданов Украйна трябва да получи военна подкрепа и оръжия, защото се стига до парадоксалната ситуация, в която сепаратистите и военните престъпници имат по-силна бойна готовност от самата държава.
Македония
Александър Йорданов изрази теза и по отношение на ситуацията в Македония. „Русия прави опит да създаде нова точка на напрежение в Македония. Всичко, което се случва там е плод на съгласувани действия между Никола Груевски и Владимир Путин“, допълни още Йорданов. По думите му умишлено се налива масло в етническия конфликт тук, на Балканите, за да се измести дневният ред на Европа от темата „Украйна“. В заключение той посочи, че солидарността с Украйна е тест за нас като общество доколко сме готови да защитим европейската си принадлежност.
В края на дебата Филип Димитров, министър-председател на България в периода 1991-1992 година, изрази притеснение, че все още капацитетът на държавата да идентифицира заплахите е намален. Въпреки това Димитров добави, че бихме могли с общи партньорски усилия да защитим европейските ценности.
Конференцията бе закрита от министъра на външните работи, Даниел Митов. В своето обръщение той насочи вниманието за пореден път към случващото се в Македония. „България търси добри отношения с Македония, тя ни е съсед и желаем да я видим член на Европейския съюз колкото е възможно по-скоро, коментира Митов. "Моят съвет би бил колкото се може по-бързо политическите лидери в Македония да направят така, че да възстановят доверието в политическата среда, да възстановят диалога между управляващи и опозиция и да започнат реформи", подчерта още той.
