Разликата между нашите данни за населението на България и по-точно тези, които имат право да гласуват на избори, и списъка на ГРАО (ЕСГРАОН), е колосална. Става въпрос за разлика от около 1 000 000 души - с толкова повече са при ГРАО. Това каза директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова. Тя говори пред БНТ заради официална среща и работна група между НСИ, ГРАО и ЦИК към парламентарната комисия по правни въпроси, която трябва да изготви отново предложения за изглаждане на Изборния ни кодекс – в него през годините се упражняваха кои ли не политици и се правеха какви ли не безумия.
Костова подчерта, че разликата за избори е обяснима – в списъка на ГРАО, който по същество отразява съществуването на всеки българин, няма дерегистрация по постоянен и настоящ адрес (обикновено гласуваме по постоянен адрес, но можем да подадем декларация за настоящ адрес), ако например човек отиде в чужбина и живее там. Данните на НСИ обаче са по-неактуални, те почиват на национални преброявания, през времето от последното преброяване например нови хора навършват пълнолетие и могат да гласуват т.е. нещата се променят. Само че заради такива различия доверието в изборния процес се руши, подчерта директорът в НСИ. Ясно е защо - т.нар. мъртви души. Затова и Костова обърна специално внимание на следното - да се преразгледа гласуването да е по настоящ адрес, а не по постоянен, това е личното ѝ мнение.
НСИ прави ежегодна оценка за населението, като използва данни от НАП и НОИ, а в ГРАО се регистрира гражданското състопяние - раждане, умиране, брак.
Припомняме, че данните в ЕСГРАОН се актуализират периодично, само че и относно актуализациите има спорове и дали те не създават дупки. Сега има предложение на ИТН да се правят избирателни списъци на база последното актуално национално преброяване - само че това се прави веднъж на 10 години, а и по закон тези данни се ползват само за статистика, т.е. не може да се дават данните за други цели. "Не виждам логика да се връщаме толкова назад във времето и да използваме списък, който е създаден толкова назад във времето – през 2021 година, при положение че имаме толкова добър регистър на населението, който се използва в момента", каза тя.
Попитана изрично дали активната регистрация за избори е решение, Костова не се нагърби с отговор – с оправдание, че тя не е специалист по избори. Но тя коментира въвеждане на електронен регистър с имащи право на глас, предупреждавайки, че трябва много внимателно да се мисли какво се прави, защото такъв регистър ще се превърне веднага в мишена на хакерски атаки.
Още в началото на януари, 2016 година, Actualno.com обърна внимание и на темата с елекртонното гласуване. По това време беше гласувано в парламента да има пътна карта за въвеждането му – това си остана за историята, без реални последствия. Тогава дискутирахме с експерт какви са предизвикателствата пред електронното гласуване, припомнете си:
- Електронното гласуване - няма как без нова самоличност
- Електронното гласуване - как да се направи, за да не може да се лъже?
- Електронното гласуване - когато хакерите могат да съсипят всичко
