Манолова: Държавата не контролира фирмите за бързи кредити

Липсва реален и ефективен контрол от страна на съответна държавна институция към фирмите, които предлагат бързи кредити. Това каза омбудсманът Мая Манолова в началото на организирана от нея кръгла маса по проблемите на граждани с фирмите за бързи кредити, предаде репортер на БГНЕС.

Още: МО похвали военните зад граница, армията ни получи нова техника за разузнаване (СНИМКИ)

Още: Депутатите си гласуваха дълга коледна ваканция, но ПП-ДБ иска да я намали

Повод за кръглата маса са над 3 000 жалби на граждани и сигнали от неправителствени организации и адвокати, в които алармират за наличие на неравноправни клаузи в договорите на фирми за бързи кредити, с които пряко се нарушават правата на потребителите.

„Какви са проблемите, които ние констатирахме в законодателството? На първо място това е липсата на реален и ефективен контрол от страна на съответна държавна институция. Реално фирмите подлежат само на регистрационен режим в БНБ, контролът е възложен единствено и само на Комисията за защита на потребителите, която има своите правомощия в един специфичен сектор неравноправните клаузи в договорите, а и предвид капацитетът на комисията е трудно ежедневно тя да следи тази активна дейност, която развиват фирмите за бързи кредити”, посочи Манолова.

В началото на дискусията омбудсманът посочи и предложенията, които предлагат тя и екипът й. Манолова каза, че първата важна стъпка вече е направена с предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс, които внесли преди повече 4 месеца. „На второ място, тъй като една голяма част от фирмите не стигат до съдебно събиране на дългове, виждате, че гражданите предварително си плащат за извънсъдебно събиране, за посещения и прочие. Така, че тук евентуалното решение би могло да се търси в посока осъществяване на по-строг контрол върху тяхната дейност, като една от възможните опции е въвеждането на лицензионен режим за фирмите за бързи кредити, което на практика да повиши изискванията към тях и да засили контрола, който трябва да бъде осъществяван върху техните действия”, посочи тя. Другото възможно решение, което с екипа й предлагат, е Закон за частния фалит.

Още: След приемането ни в Шенген: Привеждат в сила Пакта на ЕС за миграцията у нас

Още: Финално: Депутатите няма да се тестват за алкохол и наркотици

Манолова още в началото направи уговорката, че и тя, и нейният екип не са срещу съществуването на фирми за бързи кредити. „Целта на днешното събиране не е да търсим начини как те да бъдат препятствани да изпълняват функциите си. Да, факт е, че има нужда, има потребност от подобна услуга, че те имат своето място на българския финансов пазар. Това обаче, което трябва да се случи е наистина да бъдат накарани да спазват правилата, да спазват закона и да не товарят гражданите с неравноправни клаузи, с разходи, които са далече, далеч над разумните в договорите за отпускане на бързи кредити”, заяви Манолова.