Няма да се занимавам с политика повече - само с управление на рисковете, от това разбирам. Това потвърди бившият лидер на ДСБ Иван Костов в предването „Лице в лице” на bTV, въпреки че призна, че остава член на ДСБ.
Три пъти протести са сваляли правителства през Прехода, припомни тъмносиният политик в коментар за оценката на S&P за перспективата пред българската икономика, която беше разкритикувана от икономическия министър Драгомир Стойнев заради „политически характер”.
Протестите се рафокусираха, защото така и не желаят да се трансофрмират на политическата сцена, като това е свързано точно с липсата на политическо лидерство. Костов потвърди, че в България започва да става ясно, че има огромна липса на лидери в политически аспект. Но според него потенциалът за протест в България остава огромен, само че той е стихиен – т.е. той остава на ниво „улица”.
Костов посочи като основни показатели за готовността за протест абсолютната бедност, относителната бедност и много високата безработица. Тези показатели обуславят високият социален риск, който води до протести, посочи бившият лидер на ДСБ.
Огромна част от приходите на бюджета отиват за Държавното обществено осигуряване (ДОО) - почти 50% се покриват от държавата. Това води до огромен риск за пенсиите, за самата система, посочи Костов. Според него друг невероятно сериозен проблем е здравеопазването – там изследване сочи, че всеки трети българин е искал „Спешна помощ”, за да получи лечение, тъй като по нормален път не може да се възползва от услугата, защото не може да си я позволи. Дълговете на болниците се трупат върху данъкоплатеца, посочи Костов.
Не беше подминат и демографският проблем. Костов просто припомни какво каза днес здравният министър Таня Андеева – на дъното сме по брой родени деца.
Политическият риск също си остава висок – сега недоверието към кабинета Орешарски е същото, каквото беше в края на управлението на Бойко Борисов, каза Костов, позовавайки се на свое изследване. Според него е крайно тревожно за толкова кратък период да се натрупват такива ефекти – 30% разлика в негативен аспект е разликата между доверие и недоверие към правителството, посочи бившият премиер. През февруари ГЕРБ предизвика избори, за да си върне доверието и донякъде успя, каза Костов. Според него той счита, че резултатите от изборите за Европейския парламент в края на следващата пролет ще покажат дали България може чрез политически инструмент да излезе от кризата.
