Комисията по конституционни въпроси ще гледа на второ четене промените в Конституцията

Парламентарната комисията по конституционни въпроси ще гледа на второ четене промените в Конституцията. 

Още: Кой какви постове още ще поиска? Политологът Ивайло Илиев за подводните камъни пред новия кабинет (ВИДЕО)

Още: "Ще слушат и целуват каквото им се подаде": Реакциите за проектокабинета в социалните мрежи (СНИМКИ)

Промените вече бяха приети на първо четене в пленарна зала. Основните промени предвиждат съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.

Народните представители приеха, че парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в период на предизборната кампания.

Прие се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност - председател на НС, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.

Още: Василев за кабинета "Желязков": Всяко правителство трябва да се съди по работата, която върши (ВИДЕО)

Още: Асен Василев: Кабинетът има две седмици да поиска нов конвергентен доклад за Еврозоната (ВИДЕО)

НС прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Според измененията, които бяха приети прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа - от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Депутатите приеха функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Главният прокурор се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години с възможност за повторно назначаване само за още един мандат.

Народните представители приеха и уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин при определени условия ще има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Още: Според Желязков ДПС търси легитимност с подкрепата си за кабинета

Още: Кой е Петър Дилов - предложението на Росен Желязков за министър на икономиката и индустрията

Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

ОЩЕ: Бърза ли се с конституционните промени? Говори доц. Наталия Киселова