Парламентарната комисията по конституционни въпроси ще гледа на второ четене промените в Конституцията.
Промените вече бяха приети на първо четене в пленарна зала. Основните промени предвиждат съдебна реформа, ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.
Народните представители приеха, че парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в период на предизборната кампания.
Прие се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност - председател на НС, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.
НС прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Според измененията, които бяха приети прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа - от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Депутатите приеха функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Главният прокурор се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години с възможност за повторно назначаване само за още един мандат.
Народните представители приеха и уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин при определени условия ще има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
ОЩЕ: Бърза ли се с конституционните промени? Говори доц. Наталия Киселова
