Колкото повече се съобразяваме с прогнозите за нуждите на пазара на труда, толкова по-малка ще става пропастта между търсене и предлагане.
Това подчерта в изказването си днес пред министрите на труда на страните-членки на ЕС, вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на започналото днес неформално заседание на Съвета на ЕС в Люксембург, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство.
Той подчерта, че прогнозирането на национално ниво не бива да бъде омаловажавано и всеки един - от държавата, през образованието и семейство, трябва да отчита неговите показатели, така че всички заедно и максимално ефективно да организираме усилията си в поска намаляване на нивата на безработица. Особено силно това се отнася за политиките по отношение на за младежите, подчерта още той. "Ако тенденциите отчитат категорична нужда от кадри, подготвени за работа в индустрията или такива с математическа насоченост, а успоредно на това младежите масово се насочват към хуманитарни науки, няма как да очакваме, че ще се отговори на тенденциите на пазара на труда. Планирането е важно и то трябва да бъде правено отговорно, устойчиво и в перспектива от всички участници в обществото", категоричен беше министър Калфин.
Според него, усилията, както на ЕС – като цяло, така и на всяка една отделна страна-член, трябва да бъдат насочени към целенасочено инвестиране в човешки капитал и насърчаване на социалното му измерение, на базата на секторен подход. Всяка една страна-член има специфични потребности и нужди на пазара на труда, които трябва да бъдат отчетени при формулиране на цялостната политика на Съюза, коментира още той.
По отношение на общата координационна политика на ЕС в социалната сфера, министър Калфин подчерта, че въпреки добрите резултати, които Отвореният метод на координация* отчита, за повишаване на ефективността на политиките, както по отношение на пазара на труда, така и в социалната сфера, е необходимо да се подобрят резултатите, свързани с общите цели на ЕС, като още по-ефективно се използват договорените показатели за формиране на отделни политики, като се вземат предвид и тенденциите и спецификите на различните пазари в страните-членки.
