Всеки си е избрал своя си тема: Сидеров се върна към Москва, Симеонов - към обичайните си изстъпления, а ВМРО се позовават на откровено фалшиви новини. Дали тези солови акции не подсказват наближаващи избори, пита журналистът Полина Паунова в анализ за Deutsche Welle.
На фона на перманентната треска, обзела държавата (въпреки цялата ѝ стабилност), локалните партийни истерии не са особено видими. А и в повечето случаи проследяването им се оказва безплодно и изтощително занимание. Другояче изглеждат нещата при “Обединените патриоти” - назряващото напрежение вътре в националистическата коалиция не само е съвсем видимо, но и може да се окаже структурно важно за следващия парламент, когато и да се избира и конструира той. И макар да не водят чак до политически сътресения, обострените отношения между „Патриотите" подклаждат съществуващи обществени разломи, внасят истерия и не на последно място - изглеждат като част от по-голям сценарий.
За какво става дума?
Въпреки напреженията между ВМРО, НФСБ и „Атака", „Обединените патриоти" се договориха, създадоха се и дори влязоха във властта, без да се разпаднат заради препирни за постове. Като имаме предвид профила на трите партии, както и личните отношения между лидерите им, наричали се публично с какви ли не имена, подобно единство изглеждаше странно и необяснимо. В крайна сметка обаче желанието за власт се оказа доста силна политическа спойка, в резултат от което Каракачанов, Симеонов и Сидеров се въздържаха от резки движения. Нещо повече дори: в началото на мандата на „Борисов III" Сидеров изглеждаше европейски ориентиран, Каракачанов бе оставил най-патриотарските си изказвания някъде в миналото, а Симеонов не обиждаше нито коалиционните си партньори, нито несъгласните с него политици или граждани. И тримата направо не приличаха на себе си, а партиите им (очевидно заради европредседателството) бяха укротени. Дори имитираха системност, с цялата условност на това твърдение, когато става дума за националисти.
С течение на времето обаче - и най-вече непосредствено преди края на председателството - и трите формации започнаха отново да влизат в кожата си, а системността остана някъде назад във времето. Просто защото вече не е необходима - нито на Бойко Борисов, който е във властта именно благодарение на „Патриотите", нито на самите националисти. На тях системността само им пречи.
Кой с какво се захвана?
Така Волен Сидеров заряза проевропейското говорене, с което ни изненада в началото на мандата, и се върна към обичайната си поза на националист, но руски. Обяви, че Крим не е незаконно анексиран, посети няколко пъти Москва, откъдето, разбира се, прослави Путин, след което поиска признаване на ролята на Сталин като държавник.
Валери Симеонов пък нападна майките на деца с увреждания и се зае с лобистка дейност, довела до беззъбо решение на ЮНЕСКО за Пирин, което бе прокарано с, меко казано, странни гласове. А единствената му инициатива, която изглеждаше на принципна основна - тази срещу безразборната реклама на хазарт, бе удавена в процедурни хватки. Симеонов обаче не се разбунтува, нито пък прибегна до ругатни както в случая с майките. А това е достатъчно красноречиво за “готовността” му да работи срещу статуквото. Очевидно тя се проявява само когато е безопасно.
Особено любопитно е поведението на ВМРО. След като преди месеци партията се оказа най-гласовитата формация по темата за "настъпващия джендър", включвайки се активно в създаването на изкуствена истерия около Истанбулската конвенция, сега партията влиза във втори подобен скандал. Този път сюжетът е още по-абсурден - във ВМРО очевидно са убедени, че конспиративно се готви "легализиране на педофилията". Според формацията на Каракачанов, зад въпросната идея стояла Световната здравна организация (СЗО). Партията се позовава на публикации в медии, които уж цитирали секретни чернови на новия класификатор на болестите на СЗО. Оказа се обаче, че въпросните „секретни" документи са качени от месеци на страницата на СЗО. И нито дума за “легализация” на педофилията. Но, разбира се, такива формалности не могат да спрат Каракачанов и компания.
Само дни преди това военният министър и вицепремиер по сигурността направи поредното си антиромско изказване, породено от случай на масово сбиване между роми и полиция. Да твърдиш, че браниш българщината от “цигани” и “педофили”, е много по-лесно (а и по-атрактивно за специфичния националистически електорат) от изработването на конкретни интеграционни политики. В този смисъл последната истерична реакция на ВМРО по темата за педофилията е показател за предстоящи събития в “патриотичния сектор”.
Важен щрих е това: всяка от трите партии си избира “свои теми”, които не включват останалите две. ВМРО и НФСБ не се бъркат на “Атака” по руското залитане, Валери Симеонов е оставен да действа в туризма, а ВМРО да брани българите от либерализма. Тази тактика изглежда съгласувана между тримата лидери - навярно за да си подсигурят оставането във властта за момента, но и за да си осигурят ниши за повторно влизане в нея след следващи избори.
Какво означава това?
Има и друг момент: ако съдим по спорадичните сблъсъци между Каракачанов, Симеонов и Сидеров, тримата едва ли ще останат заедно. Действията им до момента показват, че всеки от тях ще се опитва да се профилира. Каракачанов се очертава като антилиберален националист, Сидеров - също като националист, само че проруски, а Симеонов може и да опита “консервативен проект” с онази част от бившия Реформаторски блок, който вижда в НФСБ нещо като ракета-носител към възможността да бъдат следваща патерица на Борисов.
Тази разпокъсана ситуация сред „Патриотите" говори за два важни процеса. Първият: участието във властта очевидно е на всяка цена, управлението не се случва на принципна база, както се опитват да внушат самите управляващи. И вторият: зачестилите солови акции на националистите, с които всеки се бори за гласове от общия им електорат, подсказват приближаващи предсрочни избори.
Общественият ефект от всичко това: задълбочаване на разломите в и бездруго силно обърканата публична среда. А отговорност за това носят ГЕРБ, които крепят властта си на проруски, скандалджийски и откровено фалшиви тези.
Снимки: БГНЕС
