От началото на годината до сега правителството е отпуснало допълнителни разходи за над 550 млн. лв. на министерства, общини и други държавни ведомства. От министерските постановления става ясно, че над 50% от тези пари - над 300 млн. лв., са непредвидени харчове, които ще бъдат покрити чрез преструктуриране на други разходи в бюджета. Вече е изчерпан и предвиденият със Закона за бюджета за тази година лимит от 1 млрд. лв. нов държавен дълг, пише в.Сега.
Към края на септември допълнително отпуснатите средства представляват малко над 4% от годишните разходи в бюджет 2019, без вноската за ЕС. Очаква се обаче до края на годината техният дял значително да нарасне. На вчерашното заседание на кабинета например бяха гласувани извънредни 51 млн. лв. за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с които да се разплатят ремонти по второкласната и третокласната републиканска пътна мрежа. "Голяма част от предвидените за ремонт отсечки са по направления, които са изключително натоварени целогодишно, като Монтана - Лом, Пазарджик - Пловдив, Велинград - Сърница, Сливен - Стара Загора", се посочва в съобщение на правителствената пресслужба. Други от обектите са част от туристическите маршрути към Българското Черноморие като Добрич - Албена и Карнобат - Бургас. С 5.5 млн. лв. ще бъдат изплатени парични обезщетения на собствениците на отчуждените имоти, засегнати от изграждането на обходния път на Бургас. В сряда кабинетът гласува и допълнителни 27 млн. лв. по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за тази година, с които да се изплати преходна национална помощ за животновъди, които отглеждат говеда, овце и кози през зимния период. Други 430 хил. лв. бяха гласувани за новия офис за споделени услуги на Световната банка у нас.
За поредна година кабинетът "Борисов 3" прилага порочната практика да трупа огромен бюджетен излишък в средата на годината - основно заради щедро планирани, но нереализирани капиталови инвестиции, който ударно харчи в последните месеци. Правителството ни най-малко не се притеснява от критиките, че по този начин прекроява гласувания от Народното събрание бюджет, като не изпълнява голяма част от одобрените със закона разходи, а вместо тях финансира избрани по неясно какви критерии проекти. В своите постановления кабинетът неизменно посочва като основание за извънредните харчове удобна разпоредба от Закона за публичните финанси, която гласи, че Министерският съвет може да одобрява допълнителни разходи или трансфери към министерства и държавни ведомства за сметка на централния бюджет, стига да не се нарушава салдото по държавния бюджет.
Тази година обаче финансирането на сделката с 8-те американски изтребителя значително свива възможностите за извънредни харчове на правителството в края на годината. След като в началото на август изтребителите бяха платени (общо цената е 1.256 млрд. долара), бюджетният излишък падна двойно - от 3.232 млрд. лв. в края на юли на 1.104 млрд. лв. в края на август. През септември обаче отново има преразход от 150 млн. лв.
Именно сделката с изтребителите е най-големият извънреден харч на държавата през тази година. Цената от над 1.2 млрд. долара бе финансирана с поет нов държавен дълг от 900 млн. лв. и актуализация на бюджета с 1.829 млрд. лв. Извън това за 7 октомври финансовото министерство е обявило пореден аукцион за продажба на държавни облигации на стойност 95 млн. лв., с които лимитът за нов държавен дълг за тази година от 1 млрд. лв. вече е изчерпан.
Парите за изтребителите все пак бяха гласувани от Народното събрание, докато през годината Министерският съвет е променил разходната част на бюджета с над 50 постановления. Едно от най-фрапантните е разписаният в началото на септември чек от 447 млн. лв. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за сключване на договори в следващите три години за укрепване на пътища, засегнати от свлачища и наводнения. От тях 31 млн. лв. ще бъдат осигурени от централния бюджет още тази година, а останалата сума трябва да дойде от бъдещите постъпления от тол такси, чийто старт бе отложен за 1 март 2020 г. Две седмици по-късно последва нов чек от 420 млн. лв. за скоростния път Мездра - Ботевград, който трябва да бъде изграден до 2023 г., отново с пари от все още неработещата тол система.
На София бяха обещани 144 млн. лв. от тол таксите за строителството на 6 км от Софийския околовръстен път - участъка от пътен възел „Цариградско шосе“ до пътен възел „Младост“. Първият транш от 14 млн. лв. бе заделен от бюджета тези дни. По-рано през годината Столичната община получи извънредно 15 млн. лв. за ремонт и доставка на метровлакове. Милиони бяха раздадени през годината и на други общини за непланирани в бюджетите им за тази година ремонти на улици, кръстовища, обществени сгради - Габрово, Перник, Петрич, Сливен.
Заради африканската чума по свинете извънредно финансиране през годината получи и Министерството на земеделието - 28 млн. за изплащане на обезщетения за умъртвените свине и още 3.6 млн. лв. преди това. На Държавния резерв бяха отпуснати 24 млн. лв. допълнително за закупуване на пшеница. Оградата с Турция глътна още 5 милиона.
След пътищата най-много извънредни средства кабинетът е отпуснал за здравеопазване. В началото на годината здравното министерство получи финансова инжекция от 30 млн. лв. - основно за спешната и психиатричната помощ. После през април бяха дадени още 50 млн. на болниците - уж да увеличат заплатите на медицинските сестри. Те обаче потънаха неясно къде, след като сестрите продължават да протестират и да си искат парите. Други 15 млн. бяха дадени за вдигане на заплатите в спешната помощ. През май имаше още един извънреден трансфер - 3.45 млн. лв. за закупуване на медицинска апаратура за детско здравеопазване.
За образование също бяха гласувани десетки ПМС-та с допълнителни разходи. В основната си част обаче те са за сметка на орязани неефективни политики на образователното министерство. Изключение са 20 млн. лв. за училищни автобуси.
Със 7.5 млн. лв. УНСС бе "спасен от фалит" - парите бяха нужни университетът да плати самоучастието си в европроект за изграждане на нов корпус. БАН получи 5 млн. лв. за ремонта на сградата, а Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - 2 млн. лв.
Вероизповеданията бяха почетени с 20.7 млн. лв. над годишната си субсидия. От тях 15 млн. отидоха в Българската православна църква, а 5.7 млн. - в мюфтийството. Варна получи половин милион за довършване на храм "Св. Прокопий Варненски", а посещението на папа Франциск през май т.г. е довело до 866 хил. лв. непредвидени разноски.
По бюджета на министерството на спорта бяха преведени 2.5 млн. лв. за довършването на стадиона "Арена Арда" в Кърджали.
И тази година има допълнително раздадени пари, макар и скромни, за археологически разкопки - 100 хил. лв. за Хераклия Синтика край Рупите.
Други 437 410 лв. бяха отпуснати за ремонт на "Параход Радецки".
През годината кабинетът е одобрил и над 220 млн. лв. допълнителни разходи, за които посочва, че са били предвидени в централния бюджет. Не е ясно обаче защо тези средства отново трябва да се одобряват с ПМС. "Това също е проблем. На практика и тези разходи са непредвидими, защото голяма част от тях се дават през последните месеци на годината. Т.е. нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години", коментира Калоян Стайков от ИПИ.
Така например МВР получи 18 млн. лв. за разплащане по договори за издаване на лични документи, на МРРБ бяха дадени почти 90 млн. за Националното тол управление в АПИ, а на министерството на икономиката - 12 млн. лв. за държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири". На земеделското министерство бяха отпуснати 6 млн. лв. за доставка на противоградови ракети.
