Ако направим една равносметка, последните 10 години като че ли темата за развитието на ЕС отстъпи. Сигурно има обективни причини и ги има в лицето на няколко тежки кризи и решаването на неотложни проблеми. Някакси се загуби общата визия. Идеалът за мир и просперитет сякаш отстъпи на политиките на националните суверенитети. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на дискусия „60 години след Рим: Да изградим заедно европейската демокрация“, предаде репортер на Actualno.com.
Тя напомни, че до декември месец страната ни трябва да изготви своите варианти на "Бялата книга" на Европа. "Това е срокът, който е посочил Жан-Клод Юнкер", допълни тя. По думите ѝ документът е нещото, което ще подтикне Европа към размисъл.
Йотова попита риторично в коя от програмите на партиите има визия за развитието на Европа. Тя беше категорична, че сигурността е темата номер едно в момента.
"Първият голям страх е миграцията. Не мога да дам положителна оценка за европейските политики по отношение на миграцията. Те не дадоха очакваните резултати. Така и не проработи политиката за квотното разпределение на мигрантите, така е и със споразумението с Турция. То е един достатъчно тромав механизъм. Точно една година след подписването на споразумението с Турция са преместени 4000 човека. Това споразумение блокира и двустранните споразумения", коментира вицепрезидентът, като напомни, че т.нар. балкански маршрут на мигрантите беше спрян, но само за миналата година потокът се е преместил към Средиземноморието и там са пристигнали 180 хил. души.
"Последните предложения за промяна на Дъблинския регламент също не ме изпълват с оптимизъм, тъй като тази реформа поставя страните в периферията в една изключително неизгодна ситуация", добави Йотова.
"От много време се дискутира темата защо има такава пропаст между европейските институции и гражданите", коментира още тя, като изрази мнение, че до този момент не е направено нищо почти по отношение на темата за комуникацията между европейските институции и гражданите. "Те (гражданите, бел.ред.) бяха поставени в ситуация, в която европейските решения им се спускаха към националните държави, без да бъдат обяснявани", категорична беше тя.
По думите ѝ днес Европа е залята от огромни вълни на ксенофобия и краен екстремизъм. И тук като е ли европейският отговор на тази ксенофобия, на този популизъм е много слаб. "Заедно трябва да се търсят решения", добави Йотова.
По думите ѝ много бързо идеята за "Бяла книга" на Европа е била обвързана с идеята за Европа на няколко скорости. "Да, вярно Юнкер разбра грешката си, но както се казва: белята беше сторена вече. Той се опита да обясни, че няма да има нова Желязна завеса между Запада и Изтока", завърши вицепрезидентът.
След нея думата взе евродепутатът от ГЕРБ Ева Майдел, която изрази мнение, че на глобалните кризи трябва да се търсят заедно глобални отговори.
"Историята на Европа на няколко скорости има минало още преди създаването на Шенген и Еврозоната, а сега особено след Brexit е нормално да се формират различни кръгове на интереси в Европейския съюз. Ние трябва да изготвим много отговорно нашата визия за Европейския съюз", добави тя.
Според нея има реален риск за желанието да се работи за кохезия на Европейския съюз. Тя напомни, че до този момент не е поставен въпросът как ще изглеждат кохезионните фондове за в бъдеще и как те ще служат на държавите членки. "Трябва да разработим конкретни планове за присъединяване на страната ни в процеси като Еврозона, Енергиен съюз, обща Европейска програма", каза Майдел.
По думите ѝ това, което прави впечатление, е, че Европа не е изгубила моралния си авторитет пред гражданите.
"Огромната част от постиженията на ЕС не могат да бъдат поставени в онзи тип демократичен процес, с който сме свикнали в националните държави", каза от своя страна евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов.
"Битката за ЕС и неговата лигитимност трябва да протече на полето на постиженията и солидарността. Основният факт, който празнуваме днес, е 50-годишното закъснение на България в ЕС. Но независимо от това българските граждани имат пълният обем от права и свободи в Съюза", каза той.
Малинов изрази притеснение от това дали в България ще бъдат извършени важните реформи.
Според бившия социален министър в кабинета "Борисов" 2 Ивайло Калфин големият проблем на Европейският съюз е Еврозоната.
"Европа на различните скорости не се говори в книгата на Юнкер. Ние така го преведохме по медиите. България обаче участва във всички форуми, които се взимат решения. Участваме във всички решения, свързани с Шенген, България участва включително и по вземането на решенията за Еврозаната. Ето това е Европа на една скорост", обясни той.
По думите му не може съюзът да има единна валута, ако няма няколко инструмента. "Няма как да има Еврозонна и единна валута, без да има фискални трансфери", категоричен беше той.
Според него е налице изключително силното чувство на несправедливост, което се създаде и в ЕС, а и в отделните страни-членки.
"Ние не можем да казваме, че нищо не може да се промени. То ще се случи. Ние обаче много активно трябва да участваме в тази промяна. Най-малкото нещо е това България да има собствената си визия за Европа. Ние трябва да кажем каква Европа си представяме, като дадем отговори на въпроси, свързани с Еврозоната, миграцията, сигурността", каза още Калфин и допълни:
"Изключително важно е да имаме обща консолидирана".
Евродепутатът Владимир Кисьов пък напомни, че Европейският съюз е проект на ценности, който трябва да ни обединява. По думите му няма да има мир в Европа, ако се забравя разширяването като приоритет.
