Министерският съвет реши да отправи искане до Конституционния съд (КС) за даване на задължително тълкуване на член 130 т В от Конституцията. Въпросът е в правомощията на министъра на правосъдието включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор. Става дума за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които водят уронване на престижа на съдебната власт, съобщи след заседанието на МС служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов.
"Смятаме, че искането е допустимо, тъй като по такъв въпрос КС не е давал тълкуване. Нормата на цитирания член от Конституцията е предизвикало противоречиво тълкуване сред членовете на ВСС, което налага по недвусмислен начин а се изясни нейното съдържание", каза Стоилов.
"Членът дава право да се иска освобождаване на съдии, прокурори и следователи, но ние считаме че това правомощие на министъра на правосъдието трябва да важи и за ръководителите на трите съдебни власти. Членовете на МС подкрепиха това искане и то ще бъде внесено в КС", допълни той.
Като министър на правосъдието, Стоилов разполага и със самостоятелно правомощие да сезира Върховния административен съд (ВАС) по повод отказа на ВСС да гледа освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор.
По думите му Конституцията разполага с необходимите инструменти стига да знаем как да си служим с тях.
Припомняме, че още вчера министърът обяви, че ще поиска кабинетът да внесе питане до Конституционния съд по темата за предсрочно освобождаване на тримата големи в съдебната власт.
Според Стоилов, ако не се запише изрично, че министърът на правосъдието може да поиска предсрочно прекратяване на мандата им, това би означавало, че само Висшият съдебен съвет (ВСС) може да търси отговорност на главния прокурор. А това, твърди Стоилов, противоречи на идеята за баланс и разделение на властите.
Също вчера министърът огласи намерението си във ВАС да бъде внесена жалба срещу решението на съдебните кадровици да не се занимават с искането за оставка на Иван Гешев.
„Конституционният съд не се е произнасял по този въпрос, така че е добре по недвусмислен начин да се даде отговор за възможността на министъра на правосъдието да прави такова искане, то да бъде разгледано и да се стигне до произнасяне по същество“, каза Стоилов и допълни, че темата има своето място, както пред КС, така и пред ВАС.
„Призовавам следващия министър да прояви силна ангажираност по темата. Процедурата пред КС ще се развие така или иначе, но е важно във ВАС да се отстоява позиция. Това ще бъде конкретен тест за разлика от всякакви общи заявления за съдебна реформа, които се банализираха и се превърнаха в прикритие, а не във воля и реални действия“, категоричен бе вчера той.
По думите му, ако не се признае процесуална легитимация на министъра на правосъдието да прави такова искане, няма как да бъде приведена в действие конституционната разпоредба за предсрочно освобождаване, включително на най-висшите ръководители на съдебната власт, поради извършване на тежко нарушение, системно неизпълнение на служебните задължения или накърняване престижа на съдебната власт.
„Според мен, това е връзката между конституционната норма и нормите в ЗСВ. Споровете бяха много, но за мен най-малко дискусионен е въпросът за правото на министъра на правосъдието да може да прави такова предложение. Ако се приеме обратното, би означавало, че само хора от ВСС са тези, които могат да си търсят взаимна отговорност. Това противоречи на идеята за разделението и баланса на властите, защото министъра на правосъдието, като председателстващ ВСС, комуникира със съдебната власт от името на изпълнителната. Той няма никакви права по отношение на решенията на Съвета, така че не може да става дума за нарушаване на независимостта на съдебната власт“, обясни проф. Стоилов.
Днес служебният правосъден министър информира още, че на днешното заседание на МС се е приело да бъде изработена пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, постановени срещу Република България.
Министърът вчера се застъпи и за идеята всяка власт да поема от своя бюджет разходите за осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
„Съществува принципът „Замърсителят плаща“. Ние трябва да направим екологична цялата политика и управлението. Когато някой е причинил определени вреди държавната институция да понася от своя бюджет разходите за обезщетения. Тук се включват и осъдителните решения от ЕСПЧ”, каза още Стоилов.
Още: Янаки Стоилов: Специализираните структури се закриват, за да се избегнат местни зависимости
