Коментар на журналиста Иво Инджев:
По липса на Дисниленд и подобни мащабни атракционни развлечения за деца при комунизма развличаха нас, децата, със стрелбища. Пътуващи. Появяваха се и в затънтени краища. На мизерните стрелбища предлагаха мизерни бонуси ( както е модерно да се казва) за онзи, който уцели “десетката”. Най-разпространената награда за вълшебния стрелец беше бонбонче. “Мими дава бонбонче”, гласеше надписът на примамката под формата на тенекиена Мими, която изплюваше бонбончето.
Вчера Нинова изплю нещо подобно в парламента. Обеща бонбонче на пенсионерите , за да гласуват за нея и подобията й. При това бонбончето под формата на временен ( предизборен и месец-два след изборите) бонус от 120 лева съвсем не е нейно, а трябва да бъде платено от общия български джоб, в който бръкна тя, подкрепена за авансовата кражба от старата й ловна дружинка от ДПС и ГЕРБ.
Комунистически навици не умират, а мутират.
Разликата с днешното стрелбище и “щедростта” на Нинова, която дава бонбонче, е в това, че то се предлага на пенсионерите. Защото децата не гласуват, ако ще и някои от тях да бъдат принудени да го отгладуват заради очертаващия се продънен бюджет. Известно ни е, че борбата иска жертви, но логиката изисква те да бъда давани от борците за тяхната кауза, а не от всички останали. Само че другарите и другарките от БСП, ДПС и ГЕРБ са си свикнали да преразпределят общото благо според партийния си егоистичен интерес. Дърпат одеялото да завият студените крака на пенсионерите с лицемерна загриженост на санитари в старчески дом, с което излагат на риск от настинка тялото им. Веднъж прелъстени, те ще се окажат обитатели на къща без покрив с надпис “България” на изхода в разгара на следваща зима.
Ремонтът на този покрив ще се върши като онзи ремонт на ремонта, на който се нагледахме в управляваната по фандъковски София, а също и в други населени с фандъкоподобни управници места. Кърпят кръпките на принципа, ден да мине, друг да не дойде ( да крадне вместо нас). За онези с мисъл в главата, независимо от напредналата възраст, би трябвало да е ясно, че с този ход Нинова и нейната компания от ДПС и ГЕРБ показват, че явно не се канят да управляват, а само да оцеляват и в следващия парламент. Защото бъдещите управляващи ще трябва да търсят пари за платените в аванс “бонбончета”, които Нинова дава на стрелбището, на което отстрелват бъдещето на България.
Надминаха и любимата си Русия по този показател! Там за гласуващите на предстоящите избори пенсионери Путин обеща по 150 рубли- два долара. Чудно ли е, че България е толкова привлекателно място за бягство от Русия тъкмо на пенсионирани хора. Там положението е “Союз нерушимы” – съюз на шепа крадци от антуража на цар Путин, но тук наистина ( за тях) е зимен рай, в сравнение с галопиращата руска бедност. За сравнение – тукашната средна работна заплата е двойно по-голяма от руската и по всичко личи, че средно работещият българин ще бъде изстискван при това отношение да плаща за изравняване на стандарта с изоставащата Русия.
Пенсионери срещу работещи – това ли е новата форма на класовата борба, към която ни тикат раздавачите на чужди порции?
“Щедростта” на нашенската московска пета колона, която има задачата на всяка цена да брани проруското статукво и в следващия парламент, е привлекателен стимул за всяко пенсионирано същество в най-голямата държава на земното кълбо. Щом на наборите в България дават с такава лекота добавки в десетки пъти по-големи размери от подаянията на Путин в Русия, защо да не се преселим там, си казват сигурно тамошните възрастни хора, на които им повишиха и пенсионната възраст с надежда милиони от тях да не доживеят до нея.
Нинова и нейните товаришчи от статуквото едва ли ще разчитат на едната пенсия. Въпросът е дали няма да проумеят като любимият й ( както и на колегата й Методиевич) Тодор Живков, който в онзи изтъркан, но знаменателен виц обяснявал, че вдига субсидиите за храната на затворниците десет пъти повече отколкото на студентските столове- защото знае, че няма тепърва да става студент.
Изтърканият виц се превърна в реалност за търкащия наровете Живков. А после…После Живков си намери приживе охранител в лицето на един пожарникар, а посмъртно и обожателка в лицето на Нинова. Предстои да видим в кой смисъл ще има нар – южен плод и сладък живот, както досега за нашите политически спекуланти или килия с нарове с южно изложение. Защото ако се разбунтуват онези, от чийто джоб искат да източат средно няколко пъти по- малките им ( в сравнение с европейските ) доходи, днешните популисти ще имат големи утрешни главоболия. Понеже принципът “веднъж дадени бонуси трудно се отнемат” важи и за работещите хора, а не само за пенсионерите.
ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на тези редове има навършена пенсионна възраст, но не и достатъчно трудов стаж поради принудителното му “пенсиониране” и изборът му през последните 15 години да инвестира в бъдещето на двете си подрастващи деца, вместо да си подсигурява бъдещето с отчисления от нередовните си доходи. Така че в момента си чака изтичането на наказанието от две години и половина, предвидено по закон за такива “хаймани” ( или “тулупи”, по Методиевич ) , след което може да кандидатства за пенсия.
Приемете горният текст като част от безплатната трудова дейност на автора, заради която си изтърпява въпросното наказание – щото да напишеш близо 8000 ( осем хиляди статии) през въпросните 15 години е, разбира, нищо друго, освен “тулупщина” в очите на онези, за които писането, особено с критичен заряд срещу статуквото, е вид мързел. Вярно е, че човек се ражда гол и така си отива, но е важно все пак какво оставя след себе си. Разбирам ги в това отношение Путин, Методиевич и прочее “голисти”, които приживе се показват полуголи – парират приказките, че царят е гол. Взимам си бележка в техния стил със собствена снимка по бански в предпенсионна възраст. И се извинявам на онези, които са се надявали да ме видят като скорошен пътник към вечността- ако случайно не им изглеждам такъв.