Вече втора седмица четирите парламентарно представени партии - „Продължаваме промяната“(ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ) и БСП - продължават да демонстрират решимост да съставят правителство, което да бъде подкрепено с мнозинство в 47-ото Народно събрание. През първата седмица станахме свидетели на нещо безпрецедентно в новата ни история – преговори, излъчвани онлайн, в реално време. За първи път проблемите и намеренията за определени политики по сектори се обсъждат толкова публично. До момента пазарлъците за министерски квоти в предходните коалиции са ставали при закрити врата. Actualno.com наскоро направи обзор на коалиционните управления, припомнете си ТУК и ТУК.
Не може да не направи впечатление, че ПП преговаря с трите партии, дали най-лоши резултати на изборите. ИТН се срина от първа в предишното, до пета в сегашното НС. БСП е с най-лошия изборен резултат от съществуването си – едва четвърта политическа сила е. ДБ загуби половината от гласовете си в сравнение с изборите през юли. Тогава имаше малко над 12%, а сега – едва 6 на сто от гласовете и е предпоследна политическа сила.
Освен това ПП преговаря с лидери и ръководства на две формации, които де факто са в оставка. Това са Корнелия Нинова (БСП) и Христо Иванов и Атанас Атанасов (ДБ). Не е ясно дали след партийните форуми те ще бъдат преизбрани, а ако партиите (и коалицията ДБ) имат нови ръководства, доколко те няма да ревизират договореното от Нинова и Иванов. Само лидерът на ИТН Слави Трифонов не е подал оставката си, но от негово име преговарят трудно предсказуемите сценаристи.
Снимка БГНЕС
Партия ли е „Продължаваме промяната“?
Няколко политически наблюдатели, преди и веднага след изборите на 14 ноември, обърнаха внимание на факта, че дори и да получи юридическа регистрация, ПП все още не е партия. Тя представлява група от състуденти, съмишленици и западни възпитаници, гравитиращи около двамата приятели Кирил Петков и Асен Василев. ПП няма още мрежа от структури в страната, а за да стигне до парламента й трябваше ракета-мандатоносител в лицето на партиите ВОЛТ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“. Оттук нататък логичният въпрос е колко устойчива ще бъде нейната, макар и най-голяма парламентарна група.
Ето какво каза пред медиите проф. Васил Гарнизов: „Там имаме 67 депутата. Ние не знаем зад кой от депутатите какъв интерес стои. Не искам да казвам, че зад някой от тях стои някой олигарх. Ние просто не ги познаваме. Тепърва ние ще видим как Кирил и Асен ще работят със своята партия. Ще бъде изключително важно да удържат парламентарната си група да не се разпадне. Не искам да правя лоши внушения. Просто твърдя, че ние не знаем какво стои зад Кирил Петков и Асен Василев.“
Не закъсняха и аналогиите между ПП и „Национално движение Симеон Втори“ (НДСВ). През 2001 г. царската партия също влетя в парламента на крилете на мандатоносител. Това, накратко припомняме, беше „Партията на българските жени“ с лидер Весела Драганова. Припомняме още, че парламентарната група на НДСВ се разцепи – най-напред в 39-ото НС от нея се отделиха „таралежите“ от Новото време на Емил Кошлуков, после – в 40-ото НС се отцепи групата около Пламен Панайотов и създаде партия Българска нова демокрация (БНД).
Още за приликите и разликите между ПП и НДСВ вижте ТУК.
Снимка БГНЕС
Колко са смирени „Има такъв народ“
След като партията на шоумена Слави Трифонов се озова от първа политическа сила в 46-ото НС, едва на пето място в 47-ото, наблюдателите забелязаха смирение в поведението на лидера й.
„След изборите се убедих, че на България вече ѝ трябва правителство безусловно и то трябва да е от подобни партии, които имат съвсем други намерения, встрани от това, което беше досега“, каза Трифонов по БНР, в едно от малкото интервюта, които даде. Тогава той съобщи, че се е съгласил с формата на водене на преговори за коалиция – да се направят работни групи от експерти и те да водят разговори по сфери и приоритети.
Но всеки, който си спомня поведението на Трифонов и сценаристите в 46-ото НС, ще остане скептичен към това смирение. Тогава, първо още преди да получи ИТН официално мандат, Трифонов, от екрана на телевизия 7/8, изчете един проектокабинет с кандидат за премиер бившия царски министър Николай Василев. Останалите партии възроптаха, защото никой не бе консултирал с тях кабинета, при все, че ИТН не може да мине без подкрепата им, и второ, заради спорната биография на кандидат премиера. След това, на една сърдита пресконференция на сценаристите, Василев бе оттеглен, за да бъде заменен с не по-малко спорния Пламен Николов и безспорно забъркания в скандал с плагиатство Петър Илиев, на когото ИТН до край демонстрираше, че държи. Въпросът е доколко може да се очаква различно поведение от сценаристите.
Да си припомним какво каза пред медиите политологът Даниел Стефанов: „ИТН ще се съгласят да бъдат част от управляващото мнозинство, но исканията и поведението им ще бъдат доста сериозни проблеми за тази коалиция.“
Снимка БГНЕС
Превръща ли се БСП в „крайно дясна религиозна секта“
След катастрофалния изборен резултат за левицата – непривичното за БСП 4 място, председателката на партията Корнелия Нинова и цялото Изпълнително бюро (ИБ) подадоха оставки. Преди това шумно им ги поискаха от няколко места. Чака се конгресът на партията, вероятно през януари, за да се разбере дали Нинова ще бъде преизбрана на поста, или нейният опонент, младият Крум Зарков, има по-големи шансове. Времето ще даде отговор на този въпрос. По-интересно е обаче защо и как БСП стигна до непрестижната позиция на четвърта политическа сила.
Ето какво каза пред Actualno.com анализаторът и експерт по комуникации Любомир Аламанов: „От няколко години се наблюдава тенденцията, която г-жа Нинова започна и която за мен е много странна. Тя бавно, постепенно и напоително превърна БСП от лява социалистическа партия в дясна, крайно националистическа религиозна секта. Няма как основната теза на една лява социалистическа партия, и тя даже сега влезе в преговорите с тази теза, да бъде „не на конвенцията против домашното насилие“. Това ли е основната теза на тази политическа сила? Това ли е основната теза на лявото? Това е някакъв абсурд. Това съвпадна с мощната атака, която Путин преди няколко години поде срещу целия либерален модел на Западна Европа и това изумително добре обслужваше интересите на ГЕРБ. Все пак да не забравяме, че миналата година, когато ГЕРБ бяха в тежка политическа криза, имаше протести цяло лято. Всичко това доведе до поредицата избори тази година. Тогава, миналата година, миналото лято одобрението към БСП спадаше по-бързо отколкото одобрението към ГЕРБ. Това е някакъв световен рекорд, когато одобрението към опозицията спада по-бързо отколкото одобрението към управляващата полиническа криза, която е в тежка криза. Това е просто абсурдно“.
И други наблюдатели са критикували ръководството на БСП, че насред пандемия и небивал скок на цените на енергоносителите и хранителните стоки, се занимава с Истанбулската конвенция.
Снимка БГНЕС
Има ли още хляб в „Демократична България“
Въпреки амбицията на ДБ да направи кампания близо до хората, от самото начало десните тръгнаха с фалстарт. Общинският съветник Методи Лалов остро разкритикува ръковоството на „Да, България“ в лицето на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева, като ги обвини в дерибейство и отблъскване на хора. Последва престрелка между Мирчев и Лалов в социалните мрежи и спорът остана висящ за разрешаване на национално съвещание на партията.
Да припомним, че имаше и брожения при подреждането на листите на ДБ. Недоволни имаше и в „Да, България“, и в „Демократи за силна България“, особено за трите софийски избирателни райони – 23, 24 и 25.
След това и подкрепеният от ДБ за кандидат за президент Лозан Панов няколко пъти нападна коалицията и дори каза, че по никакъв начин не е чувствал тяхната подкрепа.
Вътрешните свади в ДБ със сигурност отблъснаха избиратели и ги пренасочиха към ПП, но има и други причини. Ето какво каза пред Actualno.com Калоян Янков от „Да, България“, който в 46-ото НС беше председател на комисията „Росенец“, а сам се отказа да бъде депутат в 47-ото, като отстъпи водаческото място във Великотърновката листа на Христо Иванов: „Причината трябва да търсим преди всичко в нас самите, разбира се има причини и извън нас. Основната причина, според мен, „Демократична България“(ДБ) да има такъв нисък резултат е, че ние не успяхме да навигираме правилно в ситуацията, която се беше образувала преди ноемврийските избори. Какво означава това? За първи път на нашия политически терен, на така наречената демократична общност, имаше нов играч. Силен нов играч - „Продължаваме промяната“(ПП). И съответно ДБ не можа да се диференцира, да се отличи от този нов играч, да намери посланията, чрез които да задържи своите избиратели. Като казвам своите избиратели, в нашата общност няма феодални владения, няма крепостни избиратели и т.н. Но за да задържи хората, които са гласували през юли за нас и да ни отличи, да ни направи по-различни и да даде причина на хората, които досега са гласували, да ни подкрепят отново. Ние като че ли не можахме да намерим такава причина и според мен това е основният резултат от изборите за ДБ.“
ДБ рискува да бъде притопена от ПП. Въпросът не е само дали ще запази своята идентичност, но дали ще оцелее като коалиция. Защото през годините сме виждали много десни неустойчиви формирования. Достатъчно е да си спомним Реформаторския блок.
Автор: Спасиана Кирилова
