За никой не беше изненада, че на сутринта след парламентарните избори на 4 април в цялата страна се разиграва драма с предаването и приемането на протоколите на Секционните избирателни комисии (СИК). Мръзнещи, уморени и гневни членове на СИК чакаха с часове пред и в Районните избирателни комисии.
Експертите отдавна предупреждаваха, че ще се стигне до това положение заради изключителната сложност на протоколите, които трябва да бъдат оформени. Тази сложност е предпоставка за грешки, чието поправяне води до изключително забавяне на целия процес.
Отговорни за това са управляващите, които в началото на 2019 година по искане на ДПС и с подкрепата на ГЕРБ приеха да се гласува само с машини. Година по-късно от ГЕРБ внесоха законопроект, който въвежда сегашните правила - в секциите с над 300 избиратели да има и машини, и хартия,а в тези с по-малко избиратели - само хартия. Това рязко увеличи броя на числата, които трябваше да попълват СИК-овете в протоколите.
Вина обаче има и Централната избирателна комисия (ЦИК) и тя може да бъде проследена чак до изборите за европейски парламент през 2019 г. Тогава за първи път широко бяха употребени машини за гласуване. Такива устройства имаше в 3000 секции. Оказва се обаче, че много от секционните комисии след края на изборния ден не са прехвърлили преференциите, отбелязани на машините, в своите протоколи. Каква е причината, това остава неясно. Вероятно става въпрос за небрежност или незнание, но не може да се изключи, че някъде е имало и умисъл.
Именно затова членовете на ЦИК решават да се презастраховат за вота на 4 април и в протокола преференциите се отчитат по следния начин: в една кутийка се отбелязват преференциите от хартията, в друга – от машината, а в трета се сумират числата от предните две кутийки. И така за всеки отделен кандидат от листата на всяка партия и коалиция.
Доказателство, че гласуването на евровота е изиграло своя роля, може да се открие в протокола от заседанието на ЦИК от 11 март 2021 г. Тогава членовете на комисията обсъждат възможността да се опростят протоколите.
Тогава предложеният от БСП Николай Николов казва:
"Аз не предвиждам опростяване на протокола и не поддържам опростяване на протокола в посока създаване на предпоставки да не бъдат отразени абсолютно всички преференции, дадени за абсолютно всички 30 кандидатски листи в съответната изборна бюлетина. Такава позиция не бих могъл да подкрепя по никакъв начин. Нека си спомним изборите за членове на Европейски парламент, които бяха преди близо 2 години. Какво се случи тогава? Оказа се, че в близо една трета от секциите, а именно хиляда от всички 3000 секции, преференциите не са отразени".
Той иска "да създадем условия, пак да кажем, може би ще прозвучи максималистично: до последния кандидат в последната кандидатска листа № 30 от едно до тридесет да бъде отразена всяка от преференциите".
"Да, естествено, че СИК и РИК няма да бъдат доволни от нови задължения, от нови изисквания, дори от елементарни неща да пресметнат колко е 2+8 или колко е 23+46 за по-известните кандидати в съответните листи ... Трябва да го наложим, защото е в интерес избирателите да имат увереност, че имат право на мажоритарен елемент и на личностни предпочитания в рамките на тези листи и в рамките на действащата система", допълва членът на ЦИК.
Именно на това заседание председателят на ЦИК Александър Андреев предлага в протокола да останат кутийките, в които се отбелязват преференциите от хартиени бюлетини и машини, а сумирането им да отпадне. Идеята му обаче не събира мнозинство – противопоставят се членовете, издигнати от БСП и ДПС, и протоколът остава във вида, в който е използван на вота.
Още: Протокол с часовников механизъм
