Маневрите, които се правят, са поредното губи време за държавата. Така специалистът по конституционно право Борислав Цеков коментира коментира в сутрешния блок на БНТ партийните сметки кой ще стане служебен премиер. Той разкритикува партиите, че утре ще се окаже, че човекът, когото изберат, е абсолютно негоден за омбудсман.
Заедно с него в сутрешния блок на националната телевизия бе и доц. Наталия Киселова. Според нея депутатите са имали възможност в първите няколко дни на парламента да положат усилия първо да бъдат избрани не само омбудсман и негов заместник, но и да се обнови съставът на Сметната палата. ОЩЕ: "Поле за маневри": Ще има ли изненади от партиите с третия мандат? Говори доц. Борислав Цеков (ВИДЕО)
Поведението на президента
Тя прогнозира, че държавният глава ще се опита да покаже, че няма правомощия. "По този начин да дискредитира конституционната промяна, защото тя беше направена с оглед неговата личност", каза доц. Киселова. Тя обаче обърна внимание, че пезидентът няма да допусне да няма правителство, тъй като това ще насочи негативни погледи към него. ОЩЕ: "Тактическа сглобка" за сваляне на Назарян и Главчев крие опасност: Анализ на Диана Дамянова (ВИДЕО)
Датата за изборите
Гостите коментираха, че са нужни 60 дни за насрочване на изборите и прогнозираха, че 13 и 20 октомври са възможните дати. Те изразиха впечатление, че много от партиите си правят сметката, че българските избори ще изчакат тези в САЩ, но и отбелязаха, че предизборната кампания не може да се проведе през август.
7 пъти на избори - причината
Доц. Киселова направи едно интересно сравнение. "Ако направим един преглед назад и видим от 1991 до 2009 г. сме повели 7 избора, докато последните няколко години - от април 2021 до есента изборите ще бъдат 7", уточни доц. Киселова.
"Това показва няколко тенденции - кризата на политическото представителство е характерна не само за България, но у нас има още един фактор, който завладя политическата система последно време е той е част от партиите да си мислят, че чрез избори могат да изтощят други партии. Това е погрешна тенденция - изтощават се повече избирателите", коментира доц. Киселова. Тя е на мнение, че България не може да продължава по този начин.
От своя страна Борислав Цеков добави, че провалът на партиите в парламента е продукт на една зловредна радикализация, която започна през 2020 г. "Радикализация, която въведе в българската политика понятието - добри и лоши, светли сили и тъмни сили. Тази инфантилна риторика, която обикновено е характерна за политическия фанатизъм и крайните, радикални течения", коментира той. Според него трябва да се даде път на конструктивното начало, иначе няма да стане. ОЩЕ: Рая Назарян отказа на Радев да е служебен премиер: "ГЕРБ отива на избори при равен старт с другите"
Чалгализацията в политиката
Доц. Киселова постави въпроса за изчистване на политиката от чалгализацията. "Чалгализацията в музиката, в езика на медиите, се прехвърли в политиката. Тя води до това, че всеки може да участва в политическия процес. Всеки може като избирател, но селекцията трябва да води до това хора, които са отговорни и хора, които знаят пътя, а не да се водят по настроенията в мрежите или на улиците", добави доц. Киселова. ОЩЕ: Това беше: ИТН върнаха неизпълнен третия мандат на президента
