Ако изборите за Народно събрание бяха сега, 21,4% биха гласували за БСП, 18,1% за ГЕРБ, 6,7% за Реформаторския блок, 5,9% за ДПС, а 2,4% за "Атака". Това показва изследване на "Галъп", известно като "Политически и икономически индекс" проведено в периода 31 октомври – 7 ноември, предаде БГНЕС.
Съотношението между електоралните нагласи на основните партии се запазва. Силите на БСП и ГЕРБ изглеждат сходни. Постепенно расте разпознаваемостта на политическата формация на Николай Бареков. През този месец 1,6% заявяват, че биха гласували за нея в открит въпрос. Изрични въпроси, обаче, показват, че потенциалът на новата формация хипотетично би могъл да достигне и до една десета от избирателите, подобен е потенциалът и при Реформаторския блок.
През ноември в стандартния открит въпрос сумата от споменаванията на различните партии в блока е отново в познатите рамки от 6–7%. Тя, обаче, няма как да улови евентуално психологическо отражение на напускането на "Зелените". Вече повече от 2% пък назовават спонтанно името Реформаторски блок, което свидетелства за постепенно утвърждаване на новата формация.
България и рейтингите на политиците
Традиционният въпрос накъде върви България пък показва, че вече повече от 70% от българите са песимистично настроени. От "Галъп" посочват, че ако в идния месец, това се окаже тенденция, ще бъдем свидетели на стойности, които не са познати от 90-те години насам. Почти безпрецедентна е ситуацията и при президента - доверието в институцията спада до нива от 30%, а недоверието стига близо 60%. Това е ситуация, която не се помни много отдавна, каза Първан Симеонов. Допълнително се "отваря ножицата" и при правителството, където съотношението доверие – недоверие изглежда вече като 26 срещу 65%. Сходни процеси се наблюдават и по отношение на доверието в голяма част от политическите личности – от различни политически сили, но най-вече от средите на управляващите. Взаимните атаки между лагерите в политическия елит водят до ниско доверие в основни институции, а в същото време поставят на риск и популярността на целия политически елит.
Бежанският въпрос
От "Галъп" проверили и нагласите към бежанския казус. Мненията изглеждат поделени в отношението към навлизането на бежанци в страната. От там посочват, че прави впечатление, че почти няма съществени разлики в мненията по възраст, лични доходи, тип населено място, образователен статус, политически пристрастия, етническа принадлежност и т.н.
Така макар 60% от хората да са съгласни, че бежанците са изпаднали в беда хора и е човешко да им помагаме. Над половината от респондентите се съгласяват и с твърдението, че не е справедливо България да отделя пари за бежанци. Близо половината пък откриват в бежанския поток заплаха за националната сигурност на България. Още по-категорично изглежда убеждението, че голяма част от влизащите у нас като бежанци всъщност са нелегални имигранти, които не са от Сирия. 60% от са съгласни с това твърдение, докато само 10% не са. На въпрос, който цели да се проверят доколко бежанският поток открива и известни възможности пред България. 1/3 от запитаните смятат, че бежанците са възможност у нас да се заселят млади семейства с деца, докато над 40% не споделят това мнение. Очевидно хуманното измерение на въпроса се сблъсква със социалните проблеми и страховете у нас.
Първан Симеонов смята, че в отношението към бежанците се появява обществена инерция, която не е задължително да е ксенофобия, а може да е просто страх. Запазва се една базисна хуманност на обществото ни, категоричен е Първан Симеонов.
Студентската окупация
От "Галъп" мерят и това дали лично се подкрепят действията на студентите. Така според данните студентската окупация се подкрепя от близо половината от българите. Около 40 на сто пък са против. От агенция посочват, че и тук сработва вече обичайната картина, в която хората с по-ниски доходи и образование, на по-висока възраст, привържениците на БСП и ДПС, са в по-голяма степен привърженици на правителството, докато привържениците на окупацията са в противоположния лагер. След като месеци наред обществото беше разделено почти поравно в отношението си към съдбата на правителството, студентските действия са довели и до очакван ръст при различните индикатори, които сочат непопулярност на правителството – подкрепата за протестите, желанието за предсрочни избори, искането за оставка и т.н. се покачват с няколко пункта. След месец ще може да се разбере дали това е трайно и дали влят сезонни или други конюнктурни обстоятелства.
На журналистически въпрос дали ако се определи дата за избори ще се намали напрежението, икономистът Димитър Ганев каза, че една от възможностите през сегашното управление е да постави само хоризонт. Той е абсолютно убеден, че дата за предсрочни избори ще успокои напрежението в обществото, особено ако това е май месец. Първан Симеонов също смята, че обявяване на дата за избори няма как да не свали общественото напрежение. Колкото до протестите от този уикенд той смята, че ваденето на жива цифра по площада подсказва за липса на други партийни аргументи и да мерим хората на килограм е нелепо.
Мораториумът върху земята
Като цяло в българското общество няма подкрепа да се разреши продажбата на земя на чужденци – близо 70% смятат, че не е добре земя в България да може да се продава на чужденци.
Според данните за 67% от българите не е добре българска земя да се продава на чужденци. 15% не могат да преценят, а 15% заявяват, че са съгласни. Както можеше да се очаква, при хората с по-високи доходи и образование, картината е по-нюансирана, но дори и в тези групи преобладава нежеланието българска земя да се продава на чужденци. По този въпрос, обаче, трябва да се направи уточнението, че е нужно по-задълбочено и целенасочено изследване.
Тепърва предстоят най-тежките месеци за властта – зимните месеци, казаха от Галъп и посочиха, че ако има някакъв фокус в това управление е застъпването на социалния елемент, каза Димитър Ганев. Затова и ако станем свидетели на организирани от синдикати социални протести или на спонтанни протести това би утежнило ситуацията на това правителство много, защото ще бъде директен удар по лайт мотива на цялото това управление, а именно – социалният елемент, каза той.
