Служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева представи проекта на бюджет за 2023 г., подготвен от служебното правителство. При условие че има редовно правителство, този вариант ще бъде предоставен на кабинета, а при условие че сме в хипотеза на служебно правителство и срокът за съставяне на бюджет до 31 октомври изтече, проектът ще бъде внесен в парламента.
Още: Харизанов: Илюзия е да имаме единна позиция за Украйна, в правителството е БСП
Още: От "Възраждане" се приравниха на протестиращите срещу корупцията при Вучич
БВП, при който е разработен проектът, възлиза на 173,82 млн. лв. Реалният растеж на БВП е в размер на 1,6%. Безработицата е 4,5%, а средногодишната инфлация, при която е разработен бюджетът, е 6,4%.
За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП, разработени от 14 институции – сред които 3 български, варират в диапазона от 0,1 до 3,8%. Средната стойност на тези 14 институции е 2,3%. Съобразявайки се с всички данни, прогнозата на МФ е 1,6%, каза Велкова-Желева на брифинг в четвъртък.
Още: Росен Желязков ще участва в извънредното заседание на ЕС в Брюксел
Още: Състезание по бързо четене в парламента: "Възраждане" и Киселова се шегуват за стенограмата
Относно инфлацията - сравнили сме данни на 7 институции, БНБ и БАН са сред тях, а също ОИСР, Световната банка и други. Средногодишната инфлация варира между 5,2% и 8%. Средната стойност на тези данни е 7%. "Консенсус икономикс" предвижда 7,5%, а прогнозата на МФ е 6,4%.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: На първо четене: Депутатите приеха бюджета на НЗОК
Още: Кристиан Вигенин: Европейските пари за сближаване не трябва да отиват за оръжия
Приходите по консолидираната фискална програма на базата на макропрогнозата сочат ръст от 5,9 милиарда лева. Данъчните приходи са 3,1 милиарда лева, социалноосигурителните - 1,6 млрд, помощи и дарения - 0,5 милиарда, и др.
Намалената ставка на ДДС от 9% за доставка на централно отопление и природен газ действа до средата на 2023 г., намалена е ставката на хляб и брашно до 0%, както и тази на енергията. Продължава се данъчното увеличение за деца в същия размер, както е прието. От 1 януари 2023 има увеличаване прага на регистрация по ДДС, което води до загуба в размер на 110 милиона лева - тя е заложена в бюджета.
От 1 януари 2023 изтичат намалените ставки по ДДС на някои определени стоки и те се връщат на 20%. Отделно, подкрепата на гражданите за горивата от 25 ст./л е до края на годината или до изчерпване на ресурса. Ресурсът ще бъде изчерпан вероятно на 1 декември, съобщи финансовият министър.
Още: За "мутрата Борисов": Изгониха, а след това върнаха, депутат от "Възраждане" от пленарна зала
Още: Правителството промени важен договор на България с Русия заради еврото
Относно разходите, тя заяви, че спрямо разчетите те бележат номинален ръст от 11 милиарда лева – разходите за персонал са 1,9 милиарда лева, има ръст в социалните и здравноосигурителните плащания - 4,9 милиарда лева. В това число са 3,7 милиарда лева за пенсиите. Тези заложени цифри произтичат от действащото законодателство, предвид промените в пенсиите от 2022 и "швейцарското правило". Това правило води до увеличение с 12% от 1 юли 2023 г.
"Винаги е имало пенсионери под прага на бедност - около 500 хиляди са в момента, но бюджетът в този вариант води до увеличение на пенсиите", каза Велкова-Желева.
Предвижда се ръст на капиталовите разходи от 3,1 милиарда лева. Най-големият ефект тук е в средствата от фондовете на ЕС, защото другата година изтича старият програмен период и започва новият. "Това изоставане, икономията от 1 милиард лева в инвестиционните разходи по Плана за възстановяване, която имаме, трябва да бъде наваксано през 2023 г. Разчетени са 400 милиона лева в частта на капиталовите разходи за строителство. Разходите за отбрана по план трябва да са 2% от БВП, за 2023 г. са 1,85% от БВП. Имаме нарастване с 200 милиона на разходи за лихви, разходите за издръжка са с ръст от 600 милиона лева спрямо актуализацията на бюджета", допълни министърът.
При разходите за персонал най-голям е ръстът в системата на МВР – 350 милиона лева, т.е. 19% от разходите за персонал по бюджета на МВР. Другият висок ръст е в бюджета на Министерство на отбраната - с 200 милиона лева, или 16% от разходите за персонал по бюджета на МО. Като процент най-голям е ръстът в Министерство на земеделието и Министерство на иновациите и растежа – съответно с 43% и 36%.
"Има различия на нивата на заплащане на труда в различните системи, това поражда сериозен натиск и от другите разпоредители с бюджет. Това е предизвикателство в средносрочен период. В този проект на закон са отразени само действащите и влезли в сила увеличения за разходи за персонал през актуализацията на Закона за държавния бюджет", поясни Велкова-Желева.
Дефицитът на консолидираната фискална програма за 2023 г. достига до 6,6% на касова основа и 6,3% на начислена основа. В абсолютен размер дефицитът е 11,5 милиарда лева, или повишаване с 5,3 милиарда лева спрямо актуализирания закон - в това число 3 млрд. лв. рефинансиране на стар дълг.
Новият дълг, който трябва да бъде поет през 2023 г., е 15,9 милиарда лева, с което размерът на държавният дълг би достигнал по номинал 50,3 млрд. Съотношението дълг към БВП възлиза на 28,9%.
Новият дълг ще е 15,9 милиарда, 15,9 милиарда и 16,2 милиарда – съответно в следващите три години. "Това води нарастване в размера на държавния дълг – в края на 2025 би достигнал до 31,8% от БВП, което е под Маастрихските критерии за 60%, но е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика да набира в подобни размери дългово финансиране. Съответно, започват да нарастват и лихвените разходи за обслужване на дълга – за 2022 са около 600 милиона, 2023 – над 800 милиона, 2024 – над 1 милиард, 2025 – 2,6 милиарда лева", заяви тя.
Министърът заяви, че има подготвен и алтернативен бюджет, но той не изглежда като добра опция. "Алтернативният бюджет, съобразен с фискалните правила - при него има драстични намаления в разходите. За да се постигне баланс, не се прилага "швейцарското правило" за пенсиите от 1 юли 2023 г. Това означава, че този бюджет е без увеличение на пенсиите, без намалени ставки, с намалени капиталови разходи. Но служебното правителство няма парламентарно мнозинство, то не може да предприема такива стъпки", обясни тя.
В предишните дни бе отправена заявка за изслушване в Народното събрание на министъра на финансите по темата проектобюджет 2023. "Без съмнение, навременното стартиране на бюджетната процедура и разумното отношение на депутатите към парите на държавата е от първостепенна важност", отбеляза по-рано днес премиерът Гълъб Донев - по време на заседанието на Министерски съвет. "Министър Велкова и нейният екип имат готовност да запознаят народните представители с различните сценарии, по които работим. Изслушването би било възможно обаче едва след като бъде избран председателят на 48-ото НС".
