Служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева представи проекта на бюджет за 2023 г., подготвен от служебното правителство. При условие че има редовно правителство, този вариант ще бъде предоставен на кабинета, а при условие че сме в хипотеза на служебно правителство и срокът за съставяне на бюджет до 31 октомври изтече, проектът ще бъде внесен в парламента.
БВП, при който е разработен проектът, възлиза на 173,82 млн. лв. Реалният растеж на БВП е в размер на 1,6%. Безработицата е 4,5%, а средногодишната инфлация, при която е разработен бюджетът, е 6,4%.
За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП, разработени от 14 институции – сред които 3 български, варират в диапазона от 0,1 до 3,8%. Средната стойност на тези 14 институции е 2,3%. Съобразявайки се с всички данни, прогнозата на МФ е 1,6%, каза Велкова-Желева на брифинг в четвъртък.
Относно инфлацията - сравнили сме данни на 7 институции, БНБ и БАН са сред тях, а също ОИСР, Световната банка и други. Средногодишната инфлация варира между 5,2% и 8%. Средната стойност на тези данни е 7%. "Консенсус икономикс" предвижда 7,5%, а прогнозата на МФ е 6,4%.
Приходите по консолидираната фискална програма на базата на макропрогнозата сочат ръст от 5,9 милиарда лева. Данъчните приходи са 3,1 милиарда лева, социалноосигурителните - 1,6 млрд, помощи и дарения - 0,5 милиарда, и др.
Намалената ставка на ДДС от 9% за доставка на централно отопление и природен газ действа до средата на 2023 г., намалена е ставката на хляб и брашно до 0%, както и тази на енергията. Продължава се данъчното увеличение за деца в същия размер, както е прието. От 1 януари 2023 има увеличаване прага на регистрация по ДДС, което води до загуба в размер на 110 милиона лева - тя е заложена в бюджета.
От 1 януари 2023 изтичат намалените ставки по ДДС на някои определени стоки и те се връщат на 20%. Отделно, подкрепата на гражданите за горивата от 25 ст./л е до края на годината или до изчерпване на ресурса. Ресурсът ще бъде изчерпан вероятно на 1 декември, съобщи финансовият министър.
Относно разходите, тя заяви, че спрямо разчетите те бележат номинален ръст от 11 милиарда лева – разходите за персонал са 1,9 милиарда лева, има ръст в социалните и здравноосигурителните плащания - 4,9 милиарда лева. В това число са 3,7 милиарда лева за пенсиите. Тези заложени цифри произтичат от действащото законодателство, предвид промените в пенсиите от 2022 и "швейцарското правило". Това правило води до увеличение с 12% от 1 юли 2023 г.
"Винаги е имало пенсионери под прага на бедност - около 500 хиляди са в момента, но бюджетът в този вариант води до увеличение на пенсиите", каза Велкова-Желева.
Предвижда се ръст на капиталовите разходи от 3,1 милиарда лева. Най-големият ефект тук е в средствата от фондовете на ЕС, защото другата година изтича старият програмен период и започва новият. "Това изоставане, икономията от 1 милиард лева в инвестиционните разходи по Плана за възстановяване, която имаме, трябва да бъде наваксано през 2023 г. Разчетени са 400 милиона лева в частта на капиталовите разходи за строителство. Разходите за отбрана по план трябва да са 2% от БВП, за 2023 г. са 1,85% от БВП. Имаме нарастване с 200 милиона на разходи за лихви, разходите за издръжка са с ръст от 600 милиона лева спрямо актуализацията на бюджета", допълни министърът.
При разходите за персонал най-голям е ръстът в системата на МВР – 350 милиона лева, т.е. 19% от разходите за персонал по бюджета на МВР. Другият висок ръст е в бюджета на Министерство на отбраната - с 200 милиона лева, или 16% от разходите за персонал по бюджета на МО. Като процент най-голям е ръстът в Министерство на земеделието и Министерство на иновациите и растежа – съответно с 43% и 36%.
"Има различия на нивата на заплащане на труда в различните системи, това поражда сериозен натиск и от другите разпоредители с бюджет. Това е предизвикателство в средносрочен период. В този проект на закон са отразени само действащите и влезли в сила увеличения за разходи за персонал през актуализацията на Закона за държавния бюджет", поясни Велкова-Желева.
Дефицитът на консолидираната фискална програма за 2023 г. достига до 6,6% на касова основа и 6,3% на начислена основа. В абсолютен размер дефицитът е 11,5 милиарда лева, или повишаване с 5,3 милиарда лева спрямо актуализирания закон - в това число 3 млрд. лв. рефинансиране на стар дълг.
Новият дълг, който трябва да бъде поет през 2023 г., е 15,9 милиарда лева, с което размерът на държавният дълг би достигнал по номинал 50,3 млрд. Съотношението дълг към БВП възлиза на 28,9%.
Новият дълг ще е 15,9 милиарда, 15,9 милиарда и 16,2 милиарда – съответно в следващите три години. "Това води нарастване в размера на държавния дълг – в края на 2025 би достигнал до 31,8% от БВП, което е под Маастрихските критерии за 60%, но е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика да набира в подобни размери дългово финансиране. Съответно, започват да нарастват и лихвените разходи за обслужване на дълга – за 2022 са около 600 милиона, 2023 – над 800 милиона, 2024 – над 1 милиард, 2025 – 2,6 милиарда лева", заяви тя.
Министърът заяви, че има подготвен и алтернативен бюджет, но той не изглежда като добра опция. "Алтернативният бюджет, съобразен с фискалните правила - при него има драстични намаления в разходите. За да се постигне баланс, не се прилага "швейцарското правило" за пенсиите от 1 юли 2023 г. Това означава, че този бюджет е без увеличение на пенсиите, без намалени ставки, с намалени капиталови разходи. Но служебното правителство няма парламентарно мнозинство, то не може да предприема такива стъпки", обясни тя.
В предишните дни бе отправена заявка за изслушване в Народното събрание на министъра на финансите по темата проектобюджет 2023. "Без съмнение, навременното стартиране на бюджетната процедура и разумното отношение на депутатите към парите на държавата е от първостепенна важност", отбеляза по-рано днес премиерът Гълъб Донев - по време на заседанието на Министерски съвет. "Министър Велкова и нейният екип имат готовност да запознаят народните представители с различните сценарии, по които работим. Изслушването би било възможно обаче едва след като бъде избран председателят на 48-ото НС".
