Разгледани от парламента промени първо четене в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предизвикаха вниманието на потребители във Facebook. Промените са предложени от правителството и подписани от премиера Бойко Борисов. Куриозно или не в края на миналата седмица парламентът разгледа промени в закона, предложени още през ноември миналата година от депутата от ДПС Тунчер Кърджалиев. Днес Димитър Байрактаров отправи забележка, че не е много ясно кои промени се гледат – тези на Кърджалиев или на правителството, като следва кабинетът да синхронизира текстовете си с тези от предложението на народния представител на ДПС.
Текстове, повдигнали въпроси
Съгласно предлаганите от правителството начело с Бойко Борисов промени, вече няма да има задължително производство относно това коя страна-членка в ЕС е компетентна да се произнесе дали даден чужденец има право на убежище и бежански статут. Новата формулировка е, че това ще се случва по изключение - „с решение на интервюиращия орган при наличие на данни за компетентност за разглеждане на молбата за международна закрила от друга държава-членка на ЕС“ (чл. 67а, ал. 2). Именно тази промяна показва духа на приетото през 2013-та година еврозаконодателство за предоставяне и отнемане на международна закрила, което е посочено в мотивите на законопроекта. Ако обаче има производство, то спира да тече срокът за одобрение на молбата за статут на бежанец, докато не стане ясно коя държава-членка на ЕС всъщност трябва да реши дали конкретен човек да получи бежански статут или не (чл. 67б, ал. 3). Докато обаче се вземе решение, то чужденецът, който всъщност е подал молба в България за бежански статут, остава на грижите на българската държава.
Интересен факт е, че правителството предлага и следното - в чл. 63а се създава нова ал. 11, според която поискал бежански статут може да не се яви на интервю пред ДАБ, ако се яви негов законен представител или адвокат. Разбира се, искащият статут бежанец може да дойде заедно със свой адвокат. От чл. 41 отпадат текстове, според които досега Държавната агенция по бежанците (ДАБ) издава регистрационни карти на чужденци в два конкретни случая. Първият случай касае чужд гражданин, на когото е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбата за статут. Вторият случай е за чужд гражданин, на когото е образувано ускорено производство за предоставяне на статут.
Министерският съвет предлага и да се премахне точка 5 от ал. 1 на чл. 13, с което вече кандидатстващ за бежански или хуманитарен статут може да подаде нова молба при вече отхвърлена, без обаче в новата молба да има промяна на „обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход“. Освен това се предлага да отпадне изискването за отказ за бежански или хуманитарен статут, ако чужденецът идва от трета държава, включена в общия списък от сигурни трети държави, приет от Европейския съвет, както и от националния ни списък за сигурни трети държави. Тази промяна повдига въпроса дали има релевантен критерий да се определи какво означава „сигурна трета държава“. Този въпрос става много горещ и заради предлаганите промени в чл. 98. Досега по ЗУБ председателят на ДАБ до 30 ноември е задължен да внася в Министерския съвет национални списъци на сигурни държави по произход и на трети сигурни държави. Вече този дълг се заменя с думичките „при необходимост“.
Теория на конспирацията
Според известния с редица разработки тип "конспирация срещу България" журналист Григор Лилов, който повдигна въпроса за манипулация от страна на властимащите във Facebook профила си, всичко се прави, за да можем да приемем колкото се може повече бежанци и да получим по 6000 евро за всеки. Сумата беше предложена от ЕК и трябва да се утвърди окончателно на редовното заседание на Европейския съвет следващата седмица (14-15 октомври).
