Липса на корупция, по-голямо удобство, намаляване на административни разходи – всичко това са предимства на електронното гласуване. Именно заради това то е сочено от привържениците му като възможност да бъде решен изборният батак, който става все по-голям с всеки следващ вот в България.
Следващата седмица народните представители се връщат на работа и се очаква точно електронното гласуване да е една от първите теми, с които да се захванат.
Какви обаче са техническите клопки, а и не само, пред въвеждането на електронното гласуване? По този въпрос Actualno.com разговоря с Михайло Николич, главен директор "Технологии" в компанията за софтуерно инженерство "Атлон".
Самоличност и достъп до системата
Как ще се идентифицираме – това е първият основен въпрос, който трябва да получи отговор, ако въобще някога тръгнем да правим система за електронно гласуване, заяви г-н Николич в началото на нашия разговор. Без електронна самоличност няма как да има електронно гласуване, подчерта категорично той.
На същото мнение беше и депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев. Реформаторите бяха една от политическите сили, подкрепили позицията „да“ на националния референдум относно бъдещето на електронното гласуване. Още е рано да се говори за електронно гласуване, защото нямаме електронни идентификационни документи, заяви Делчев, но за него електронните идентификационни документи са „абсолютно необходимо условие, за да има електронно гласуване“.
В момента на електронно ниво няма единна идентификация, на база на която може да бъде разпознат всеки български гражданин, каквато е личната ни карта с уникалните ни данни в „реалното” ни ежедневие. С ЕГН не може да стане – прекалено лесно може да бъде пробито, убеден е г-н Николич. Трябва да има идентификация, която да е свързана с някакъв вид документ, за да се гарантира сигурност – например електронен подпис, смята той. Разбира се, тук веднага възниква въпросът колко би струвала промяната на личните ни документи, така че тази идентификация да влезе в действие, предупреди г-н Николич.
Възможно решение са електронните идентификационни документи, каза народният представител Димитър Делчев. Той посочи, че идеята за тях е била обсъдена на ниво комисия със законопроекта на правителството за електронната идентификация. На въпрос какво представлява електронната лична карта и как ще ни помага да гласуваме електронно, Делчев отговори, че тя представлява уникален чип, който държавата ще може да слага на различни носители. Депутатът даде и пример – чипът може да бъде сложен върху лична карта, но не само – може и кредитна карта, USB. Чипът ще може да се сканира, като към него ще има и код за достъп, за да е сигурно, че ако личната карта бъде открадната, няма да може някой да си присвои чужда електронна самоличност. Крайната цел е нивото за защита да е като на банковите карти, каза Делчев.
Вторият важен въпрос е кой ще има право на достъп до системата, кой ще наблюдава и отчита резултатите от гласуването. Независимо от техническото ниво на изработка на системата, човешкият фактор е незаобиколим – все някой ще трябва да има достъп. Единственото релевантно решение е да има копия на базата на достатъчно много места, като тези копия да са хем синхронизирани, хем независими едно от друго, посочи техническият директор на "Атлон".
Като възможно техническо решение, г-н Николич посочи мрежите peer-to-peer. Типичен пример за такава система са торент сайтовете или Bitcoin. Най-просто казано там има мрежа от независими сървъри/клиенти, които потвърждават, че подадените данни са верни. В този случай имаш едно централно място, където се съхраняват данните. Ако някой тръгне да ги манипулира обаче, веднага се вижда несъответствията на копията – от наблюдаващите. Такива могат да са както участващите в изборите субекти – всеки независимо от другите, така и неправителствени организации, които сега кандидатстват за наблюдатели на изборния процес пред ЦИК. Всеки от тях ще има собствен сървър на контролирано от него място, където се отчитат данните от гласуване – веднага, на живо. След края на гласуването всички субекти потвърждават, че процесът е минал по правилата – ако някъде има разминаване, се прави проверка и чак като се установи защо има различни данни, се дава резултат. Може да има грешки в мрежата, но това лесно се установява. Колкото повече наблюдаващи субекти, толкова по-малка е вероятността всичките да се наговорят и да излъжат, каза г-н Николич.
Разбира се, за да няма злоупотреба с централния сървър, е редно да има ниво на сигурност и при физическия достъп. Техническите решения са много – може да е с пръстови отпечатъци, достъп до помещението само с едновременно отваряне с някакъв ключ, както се отварят например банкови сейфове, посочи г-н Николич.
В никакъв случай технологичното решение не трябва да се изготвя партийно. Но за да може всеки да е уверен, че това решение е справедливо, трябва да се използва отворен код (open source) – за да се провери от експертите на всяка заинтересована страна, предупреди техническият директор на „Атлон”.
Г-н Николич беше категоричен, че технологията за „следене на живо” на гласовете отдавна е факт и при мрежа peer-to-peer е логично тя да бъде използвана. Факт е, че това означава край на анонимността на вота, призна той, но добави, че няма как да има дигитално решение без човешки фактор.
Очаквайте следващите два материала, в които Actualno.com ще представи трудностите пред практическото реализиране на искането на над 1,8 млн. българи за електронен вот. Следващият: Електронното гласуване - когато хакерите могат да съсипят всичко
