За пръв път в България се организира електронно и дистанционно гласуване - за вътрешните избори на "Да, България" за кандидати за единната листа на обединение "Демократична България" за евровота. Гласуването ще се осъществи чрез мобилното приложение на "Да, България".
В надпревара за влизане в листата 13 кандидати дебатираха с часове по горещи за страната и Европа теми в клуб "Перото". Кой ще събере най-много подкрепа и ще влезе в листата ще покаже гласуване между 4 и 10 февруари. Дотогава тече процес на регистрация за гласуване, за което не се изисква задължително партийно членство, поясниха от партията.
Отборът
"На предстоящите избори за Европейски парламент се явяваме като най-ясната проевропейска европейска политическа общност в България", подчерта при откриването на дебата лидерът на ПП "Движение Да България" Христо Иванов. По думите му Европа е на кръстопът между националпопулизма и това да върви напред, а единственият път, който води към бъдеще, е продължаването на усилията за все по-тесен съюз. На тези избори се явяваме като най-ясната проевропейска европейска политическа общност, заяви той. "Останалите политически сили - и ГЕРБ, и БСП и т.нар. Патриоти ще си счупят краката да се опитват да се качат на вълната на националпопулизма, ще си счупят краката да се превърнат в "българския Орбан" - даже очаквам Бойко Борисов и Корнелия Нинова да се сдърпат за възможността да получат това прозвище", каза още Иванов и се разграничи: "Ние сме алтернативата на това усилие".
Представяйки номинираните, Христо Иванов изтъкна, че "не са снахи, не са кръщелници, кумци и кумици, не са партийна номенклатура, а са хора, които имат енергията, идеите и емоцията "Европа". Сред тях са опитни фигури в политиката и на международната сцена като Стефан Тафров и Велизар Шаламанов. Средната възраст на 17-те кандидати е 38 години, като четирима са на възраст под 30 години. Това е отборът на опита и младостта на "Да, България", бе изтъкнато при представянето им. Заради грипа и пътувания в чужбина четирима кандидати не успяха да се включат в дебата, но остават в надпреварата.
В дебата
Представянето на българския национален интерес в Брюксел, според наблюденията на Алина Добрева, понякога е много превратно - защита на българската мафия, защото е българска.
"Аз определено няма да правя това. Смятам, че Европейският парламент е място за представяне на интересите на гражданите", заяви тя и подчерта, че "ще представлява интересите на българските граждани, на демократичната общност, но не и на завладяната държава, не и на мафията".
"Българската олигархия от много отдавна се е специализирала в материята "еврофондене" и "субсидиевъдство" - това са фактите", заяви в хода на дебата Емил Георгиев.
Според него трябва да търсим превъзмогване на този проблем чрез постепенно излизане от грантовите схеми с европейско финансиране и преминаване към използване на повече пазарни инструменти. Убеден съм, каза той - че пазарът е най-добрият ни съюзник в борбата срещу политическата корупция на високо ниво.
Европейският парламент няма право на законодателна инициатива, но той законодателства, изтъкна Александра Стеркова и увери, че ще се бори за по-ясни нормативни актове, за да няма недоразумения, както се случи с Регламента за личните данни (GDPR). ЕП има право да създава анкетни комисии, които да проверяват нередности в страните-членки, изтъкна още тя и подчерта, че това е изключително важен инструмент, който не се използва по отношение на очевидни нарушители.
"Това, което се случва като потъпкване на правото на национално ниво, е обидно за мен като юрист", каза тя, коментирайки презастрояването по Черноморието. "ЕП има какво да направи – при достатъчно добра мотивация на европейските представители те могат да работят за това Европа да работи за нас", категорично заяви Александра Стеркова.
В дебата Стефан Тафров каза, че ще се стреми да подбри доверието към България, което по думите му е най-дефицитната стока в момента заради популистките залитания на управляващите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС. 
Време е, каза още той - за финансови санкции към страните, които не зачитат правото, време е европейските фондове да не отиват в джобовете на мафията, както каза Алина, а да отиват в джобовете на гражданите. За да се случи това, продължи Тафров - трябва управляващият мафиотизиран елит да бъде заставен да опази правовата държава, хората да си върнат доверието към съд и прокуратура.
Той изтъкна преимуществото си, че е разпознаваем на международната сцена заради дипломатическата си кариера и изрази надежда да влезе във влиятелни комисии на Европейския парламент. Тафров подчерта и че възнамерява активно да участва и в осмислянето на комунистическото минало на ниво Европейски парламент.
Михаил Панайотов отбеляза, че скоро ще влезе в сила Регламент, който предвижда ограничаване на финансирането по европрограми за държави, които масово не спазват принципите на правовата държава. "Внимателният прочит на критериите спокойно би причислил България към страните, които могат да попаднат под ударите на този регламент", обърна внимание той.
Михаил Панайотов посочи като свои приоритети цифровия пазар, единната фискална политика и образованието. За идващата информационна революция инструментът който ни трябва е образование, категоричен е той.
Идеята за изграждане на Европейска агенция за гражданска защита лансира в дебата Велизар Шаламанов и заяви, че ще отстоява възможността България да домакинства централата на такава агенция. Основният му приоритет ще е изграждане на многонационални сили на ЕС, които да бъдат основа на многонационални проекти за превъоръжаване и да стимулират консолидиране на отбранителната индустрия на Европа.
Шаламанов не отмина и киберсигурността и устойчивостта на хибридни заплахи. По негово мнение България може да бъде много по-активен участник в тази област, може да предложи много и да получи много, защото е изложена много сериозно на такъв тип заплахи.
