„Отдавна сме свикнали в българската енергетика и особено в държавните енергийни дружества промените да не стават по някакъв модел или по някакви правила, а просто се случват, без да бъдат обяснявани на гражданите и на експертите. Винаги се говори за някаква инсайдърска информация – кой какво знаел, как дочул, заради кои проекти и т.н. Това говори за нивото на прозрачност в държавната енергетика“. Този коментар направи в интервю по БНР Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията по повод неочакваната оставка на шефа на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Коен.
„Позицията, която г-н Коен заемаше, на практика е корпоративен ръководител на държавната енергетика в България. БЕХ обединява абсолютно всички дружества. В това отношение говорим за едни между 6 и 7 милиарда лева годишен оборот – нещо, което е наистина сериозно и може да се сравнява с държавния бюджет дори. От тази гледна точка позицията на г-н Коен е изключително важна“, поясни Стефанов в предаването "Преди всички".
Експертът разсъждава дали извън догадките чии сделки, чии частни интереси, чии партийни и корпоративни интереси дадено лице в държавната корпоративна енергетика защитава, има и други начини, по който би могъл да се води този диалог.
Според Снего в случая лицето не от значение, тъй като методът е един и същ. "Кое име ще бъде поставено там, коя автобиография, за да обслужи един или друг корпоративен интерес, е без значение“, убеден е Стефанов.
Той отбеляза, че, ще бъде лесно да се прецени дали даден човек е изпълнил своите задължения, ако при неговото назначаване има яснота защо се назначава, какви параметри ще защитава в държавната енергетика, какви финансови резултати трябва да постигне и в какъв времеви отрязък, както и кои са важните инвестиционни решения, които трябва да бъдат реализирани.
Тъй като няма такива критерии, името не е от значение – от значение е към кой политически и корпоративен кръг то бива приписвано, добави Руслан Стефанов.
„И това е големият проблем – отдавна тези назначения карат хората и нас - експертите, да смятаме, че няма друга причина да бъдат назначавани тези хора, освен да обслужат конкретна идея или политически проект. От тази гледна точка усещането за задкулисие, за неясни сделки, е много голямо“, коментира той.
Никоя от заложените при създаването на Българския енергиен холдинг цели не е постигната, изтъкна анализаторът.
„За никой не е тайна, че БЕХ представлява едно сборище от различни дружества, между които просто се прехвърлят средства, така че да не се допусне фалитът на едно или друго. Тоест БЕХ се превърна реално в прикриване на загубите на различните дружества, от които то е съставено“, посочи още експертът.
